Може би умирам, както те обичам: Угасна поетът Петър Анастасов

Видян 1609 пъти | Коментари 0
Гласували 1

Може би умирам, както те обичам,
но смъртта е също форма на живот

С тези гениални два стиха Петър Анастасов не просто си пише сам епитафия, но казва всичко за живота, любовта и смъртта. В сряда вечер той угасна на 80 г.

Бяла въздишка

Този сняг ще мине,
невидим ще изчезне .
Невидимите бездни,
наивните години .
И само от картини,
рисувани по памет,
наивно ще ни мамят
рисувани снежинки .
Може би това е
вълшебството, което
остава под небето
след всеки сняг нетраен .
Въздишката ми бяла
над преспите ще литне
ще стопли някой скитник,
а ти ще зъзнеш в шала .
А аз ще зъзна също
с очи за тебе слепи,
ще стопли чужди шепи
въздишката ми бяла .

Прекрасните думи от най-любимата песен на LZ и Силвия Кацарова, които 40 г. пее наизуст цяла България също са на Петър Анастасов.
Роден е на 27 октомври 1942 г. в Марково, пловдивския квартал на богатите. Човекът, превърнал прочутата къща на още по-известния в цял свят френски поет Ламартин в сърцето на Стария град в творчески дом на Съюза на българските писатели, завършва прогимназията в родното си село, а след това руска гимназия в София. Следва Българска филология в Софийския университет. От 1970 г. е член на БКП. Главен редактор на вестник Комсомолска искра, директор на първото ни издателство Христо Г. Данов, после главен редактор на издателство Христо Ботев и директор на издателство Български писател, той е любим и истински добър приятел. Пише пиеси като Обещай ми светло минало, От сняг помилвана душа, Голям, колкото малка ябълка, Четирите посоки на света, Църква за вълци, известна и като тв сериал, Живите от мъртвата махала, както и телевизионните новели Малка промяна в звездите, Командировка за спомен, Оттатък ставаш невидим. От 13 декември 1988 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. После е собственик на издателство Светулка 44 Атеней - София.

Носител е на: Наградата за поезия на Съюза на българските писатели за стихосбирката Както те обичам

Националната награда за поезия Пеньо Пенев (1986),
Наградата Пловдив за цялостно творчество,

Лавров Орфеев венец за поезия на Литературните празници Пловдив чете (2010), почетен гражданин е на любимия си град.
Книги:

„Зимна нежност“,
„Тройно огледало“,
„Площад на хълма“,
„Както те обичам“,
„Единствено безсмъртие любов“,
„40 стихотворения“,
„Този черен бял свят“,
„Хубава и проклета си“.