Катерина Евро: Щях да се откажа от Оркетъра в името на любовта

Липсвали Ви киното?

Разбира се, че ми липсва, защото дълги години то беше моят живот. Аз наистина не го приемах само като работа, но и като начин на живот. За мен беше всичко. Не съм изгубила надежда, че ще се снимам пак. Дори направих една малка, но много приятна и интересна роля в италиански сериал неотдавна.

Истина ли е, че повечето млади актриси правят кариера повече с тялото си, отколкото с таланта си?

Кои актриси? Не мисля така. Повечето ни актриси са много добри, както и актьорите. Не мога да се сетя за някоя, която е пробила само със сексапил.

Говори се, че сте от този тип жени, които буквално смилат мъжете?

Слухове има всякакви, но аз съм омъжена. Ако някои хора не знаят, сега е време да го разберат. От 22 години си имам семейство, така че не бих могла да бъда мъжемелачка. Но съм свикнала да се говори за мен и за моите приятели, за моето обкръжение. За хора като нас много се приказва. Сега, като се замисля, това за мъжемелачката е много смешно.

Разкажете за семейството и родителите си?

Баща ми е албанец, който е дошъл да следва в България. Завършил е в Консерваторията оперно пеене. И по време на студентството си се запознал с майка ми, която също е пеела в хор. Оженили се, майка ми е била на 18 години, родила съм се аз и са заминали за Албания. Баща ми е започнал работа и съм живяла там до петгодишната си възраст. След това се разделихме. Ние си дойдохме в България, аз съм била малко и не си спомням. Това беше периодът, в който Албания затваряше границите си за останалите страни. И така баща ми остана там, а ние тук и не се видяхме повече. Търсехме се, пишехме си писма, но нито той ги получаваше, нито ние. Нямахме абсолютно никакъв контакт. Той се опитвал да бяга два пъти, но не успял. И така чакахме, чакахме почти цял живот. Най-накрая той почина. Това е историята на моето семейство.

Богата жена ли сте?

Изобщо не бих се замислила дали ме питате за материалната страна, защото то е ясно, че не съм. Кой актьор е богат! Да, чувствам се много богата, защото в този живот срещнах много хора, които ме обградиха с много любов, с много обич, имам страхотни приятелства. Хора, които във всеки един момент ме подкрепят. Както целият народ, и аз изпитвам трудности. Но приятелите винаги са до мен.

Спомняте ли си първата любов?

Разбира се, кое момиче не си спомня първата любов. Първата ми любов беше едно момче, музикант. Казваше се Трошан и свиреше в групата на Емил Димитров. Той ми беше първата тръпка. Бях на 17 години, когато се влюбих. Но беше голяма драма. Той не ме обикна.

Кой е мъжът на живота Ви?

Това е съпругът ми Георги. Всъщност, той ми е голямата любов и човекът, с когото минахме през целия живот. Човек може да има много любови, да си мисли, че гори, да преживява, но всъщност любовта е само една, голямата, истинската. За съжаление, и тя минава.Но дори и да се скараме пак ще бъдем заедно.

Как се запознахте със съпруга си?

Бяхме вече гаджета, когато ме одобриха за ролята в Оркестър без име. Тогава стана ясно, че трябва да снимам три месеца на Созопол. Отказах се в името на любовта. Но екипът реши да ми даде време да помисля и ме изчакаха 10 дни. Казаха ми, че е пълен абсурд да се откажа от ролята. Тогава си помислих: „Ако в нашата връзка нещата са истински, ще останат такива и след три месеца“. През 1980-а година заснехме филма, а 1981-а година аз вече бях омъжена за Георги. Явно опитът ми се оказа сполучлив.

Вярно ли е, че когато сте били на 16 години, сте прекъснали училище, за да станете манекенка?

Не, не съм избягала. Просто след училище бях с престилката и чантата. Една приятелка на майка ми работеше в Центъра за нови стоки и мода и ми каза: „Защо не дойдеш да те видим.“ И аз отидох. Понеже бях много малка, не можех да стана манекенка, а фотомодел. Снимаха ме. Действително бях с престилка и чанта, но не съм бягала, а просто отидох след училище. Дълго време след това се явих на пробни снимки за Оркестър без име, но продължих да манекенствам. Обичах си тази работа като манекенка, но вече след като родих, не ставаше. Човек се хваща за нея, защото много пътува, защото е забавно, но когато се роди синът ми – бях на 27, се отказах. Пък и ми беше време.

Имате славата на много непосредствен и малко шантав човек. Коя е най-голямата глупост, която сте правили?

Много шантави неща съм правила през живота си. Обичам да правя най-различни глупости. От скоковете с ластично въже до бързо каране на колата и въртене в снега. Тръгвала съм в четири сутринта за морето от София и съм карала лудо, за да видя изгрева над вълните. Аз и сега си правя разни глупости. Просто човек е такъв, какъвто е и не може да се промени. Още съм склонна да направя мост на купон, нищо, че имам дископатия.

Може ли да има истинско приятелство в шоубизнеса?

О, да. Аз съм пример за това, че може да има приятелство в шоубизнеса. Хората, с които най-много си дружа са всъщност в шоубизнеса. Камен Воденичаров ми е много близък приятел, Марта Вачкова също. Всъщност, сега като се замисля, повечето ми приятели са мъже.

Мразите ли някого?

Нищо и никого не съм мразила през живота си. Завистта също не ми е позната като чувство. Изобщо не мога да си представя как може човек да завижда. Според мен не може да има и благородна завист. Човек, който завижда, никога не е щастлив. Завистта така те измъчва и те натоварва.

Ласкае ли Ви това, че Ви определят за един от секссимволите на българското кино?

Не смятам, че съм секссимвол. Това, че съм се събличала в няколко филма и са ми видели три пъти гърдите, не ме прави секссимвол. Но това вече го правят повечето актриси. Ако така гледат на мен, това пък ми е много приятно. Защото аз никога не съм си мислила, че имам кой знае колко добра фигура.

Кой според Вас може да бъде истинска звезда в България?

Имаме много добри актьори. Участвала съм в няколко чужди продукции и искам да Ви кажа, че техните актьори изобщо не могат да се сравняват с нашите. Могат да ни гледат само номера на фланелките. Лошото е, че сме малка държава, че много малко наши актьори излизат навън.

Съжалявате ли за нещо?

Не, за абсолютно нищо не мога да съжалявам. Аз съм толкова почтен човек, че никога нищо лошо не съм направила. Може би съм бъркала, но то си е било нещо за мен. Не съм наранила никого. Имала съм мрачни настроения. Нашият актьорски живот изглежда по-лъскав, по-купонджийски, но и ние си имаме нашите проблеми. Съжалявам, че има болни хора. Има много неща заради които да ти се смачка настроението. Но си спомням моята майка, Бог да я прости, казваше, че когато си мислиш, че е много лошо и че ще става по-лошо, то точно така и ще се случи. И затова се опитвам с оптимизъм да предизвиквам само добри неща и те се случват.