Защо екзистенциалната криза е полезна и как да познаем, че сме в нея?

Звучи невероятно, но е факт: каквото и разтърсване да представлява, екзистенциалната криза е начин и даже стимул за развитие и как злото да бъде за добро е темата на днешния ни лайфхак. Нормално е тя да настъпи след 30- и най-вече след 35-годишната ни възраст. Както сме писали, психиката се оформя до 21г. – не е случайно, че именно тези години са границата на пълнолетието по американската система . До 30-35 г., в зависимост от конкретния човек, се движим по инерция и постепенно достигаме да екзистенциалната криза с уговорката, че тя може и да се повтаря, и да се потретва...

Какво я поражда?

Нашите 4 екзистенциални страха.

Първият от тях е страхът от времето: „Годините летят, а дните са безкрайни” – за нищо не ни стигат, особено „ако се обърнем назад”. Не притежаваме и не можем да управляваме бъдещето, а колкото по-възрастни ставаме, толкова по-ясно го осъзнамваме.

Вторият е страхът от пространството: къде сме ние? Заели ли сме мястото си, това нашето място ли е наистина, дъкоде сме се изкачмили или сме паднали в реалността.

Третият е страхът от непознаваемостта на живота, много видима с истерията напоследък по езотеричните неща и учители: от увлеченията по хороскопите до следването на различни гурута и коучове. Според психолозите именно това е най-спасителният страх в екзистенциална криза, защото развива магическото мислене.

Четвъртият е страхът от себе си, от опознаването и приемането на собствената ни личност. Именно засилването на този страх води до екзистенциалната криза, защото водени от него стигаме до нея и до разбирането за промяна в живота си.

Кои са тригерите или иначе казано показателите за навлизането в такава криза - поне видимите. Много често белег са проблемите със съня. Те говорят за проблеми с жизнената енергия изобщо. Да, сънят е малка смърт за психиката, но е и начинът тя да се преражда.

В общ смисъл, отиваме на кръстопътя, който поначало е вечен за психиката – влечение и избор на живота – оптимистичния подход, или влечение и избор на смъртта – старт на пътя в бездната, който мнозина избират като се пропиват, продрусват, късат всички връзки и дори в семейство и с деца остават безкрайно самотни и нещастни, без цел и посока и това ги превръща във врагове №1 на цели селищни системи и на живота изобщо – чувството, че нищо не им е както трябва и НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ. НИКОГА.

Можем да познаем в себе си подобни наченки, ако не просто не можем да спим, а сме склонни на всякакви други малки мазохизми – примерно да се надуваме с храна, която отлично знаем, че ни вреди и да го правим често, отчаяно отпускайки се и отхвърляйки всякаква възможност за връщане към здравето и добрата форма. А е казано: Здравият дух е в здраво тяло.

Даже татуирането е подобно „самонаказание” с ясната представа, че махането на онова, което нанасяме върху себе си ще бъде страшно наказение и за тялото – силна болка, и за парите ни.

Изобщо, постоянното влечение и увлечение по едно и също, повтаряемостта на грешките е ясен маркер на вече наличен психологически проблем.

Такива хора са преследвани от постоянни смени на работа, поради серийно „неразбиране с шефовете или колективите, от непрестанни скандали с близки и непознати, от постоянно болни собствени деца, от постоянно незадоволяване в секса, от постоянни смени на партньорите – просто търсят вината или отговорността за екзистенциаланата си криза в някого другиго, но не и там, където трябва – в себе си. Толкова ги е страх от себе си, че отказват да се приемат, камо ли да приемат хората и света около тях.

Тригери за навлизане или претърпяване на екзистенциална криза могат да бъдат от смяна на дома, на работата, развод или пък брак, раздяла или преоткриване на приятел до филм, разговор, мелодия... Те ни карат да започнем да мислим по основната тема: смисъла на живота. По която няма един, абсолютен или постоянен отговор.

Освен един: трябва да се научим да живеем с тази криза – без пауза, без парализа в една или във всички сфери на живота си.

Още за тригерите, които отварят раните на душата, но и промените, които ни правят по-силни и по-добри четете в следващия брой на нашата лайфхак рубрика!