На 100 години почина големият български режисьор, сценарист, писател, общественик и народен представител Анжел Вагенщайн.
"С голяма болка споделям тъжната новина за кончината на Анжел Вагенщайн. Имах честта и късмета да познавам и общувам отблизо с Анжел и всяка среща с него бе невероятно изживяване. Блестящ сценарист и писател, Анжел бе преди всичко хуманист и борец за социална справедливост. Еврейската общност в България загуби едно от най-ярките си лица", написа в профила си във Фейсбук д-р Александър Оскар.
"Буквално два живота, но не защото е на 100 години от 17 октомври 2022 г. има Анжел Вагенщайн. Един до смъртната му присъда, която не е изпълнена заради бомбардировка, разрушила частично софийския затвор през 1944 г., когато е на 22, и още един живот след това – на най-почитания отвъд желязната завеса български кинодеец – с награда в Кан и жури на Берлинския фестивал – два от Топ 3 на света.
Спомням си интервюто, което правих с него за 75-годишнината му, покани ме в дома си в онази прочута кооперация на ул. Московска до ъгъла с ул. Раковски, в която по онова време комшийка му беше самата оперна прима Гена Димитрова, както и ред други „народни” артисти и деятели на изкуството и културата от времето на соца. Посрещна ме в слънчевия си хол и говорихме надълго и нашироко за киното и за живота. Благ човек, по нещо ми заприлича на Валери Петров, другият най-виден еврейски интелектуалец на последните два века у нас. Също пишещ човек, също със семеен книжен бизнес покрай това, също с уникална съдба.
Анжел Вагенщайн е роден в Пловдив, но родителите му емигрират след установяването на профашисткия режим след преврата на Цанков от 1923 г. Така той има и френско детство, а втората му родина ще се окаже повратна в неговата съдба.
След амнистията при политическата стабилизация у нас, семейството се завръща, а още през 1938 г. Анжел става член на нелегалния комунистически младежки съюз РМС, даже участва в антифашистка бойна група.
Когато е прието антиеврейското законодателство у нас през 1940 г. и България влиза в Тристранния пакт, редом с Германия на Хитлер, Италия на Мусолини и Япония във Втората световна война, той е пратен в концлагер, ала не в наличния в Трявна, а на територията на Македония. Което е ужасяващо, но го спасява от хитлеровите лагери на смъртта като Аушвиц.
Понеже е комунист, по Закона за защита на държавата, е осъден от смърт, но наказанието по чудо не е изпълнено, защото в деня му софийският затвор, където са го преместили, е частично разрушен от англо-американските бомбардировки. Така започва вторият живот на Анжел, който е пратен за няколко месеца в сливенския затвор. С преврата на 9 септември, когато комунистите стават основна сила в новото правителство, той не само е освободен, а е изпратен да учи кинодраматургия в Москва. СССР става третата му родина, където и завършва висшето си образование през 1950 г.
Оттам, по ирония на съдбата, с пресния спомен за концлагера Анжел се озовава в невъзстановената още от войната ... Германия, на работа в нейната киностудия ДЕФА откъм Източната й част, която се е превърнала в ГДР.
Българският талант става сценарист на филма Звезди на Конрад Волф, отличен със Специалната награда на журито на най-престижния в света кинофестивал в Кан през 1959 г. – най-голямото и до днес признание за български филмов творец. 12 години по-късно със същия режисьор и отново в международна продукция той ще спечели гран при на друг от А-филмовите фестивали – в Москва през 1971 г. Вагенщайн е и единственият българин, членувал в журито на кинофорум от най-висока проба – през 1980 г. той е арбитър на феста в тогавашния Западен Берлин, при това точно на кръглата му 30-а годишнина. Кинофорумът в Топ 3 на света ,заедно с Кан и Венеция.
През 80-те години Вагенщайн става дисидент, влиза в първата реална опозиционна организация при комунистическия режим у нас – Комитета за защита на Русе. Той е сред шепата интелектуалци, поканени на историческата закуска във Френското посолство от легендарния президент Митеран при посещението му у нас, заедно с Жельо Желев, Блага Димитрова, Радой Ралин.
Оратор е на първия демократичен митинг у нас пред храм-паметника Александър Невски на 18 ноември 1989 г., събота, от 10 часа. Според някои негова е дори идеята за дългогодишния знак V, който беше символ на СДС.
След преврата на 10 ноември 1989 г. Вагенщайн е участник на кръглата маса за формиране на демократичната нова българска държава от страната на БСП, чийто депутат е във Великото народно събрание, редом с други класици като Валери Петров и Йордан Радичков. И тримата слагат подписите си под новата Конституция на България през 1991 г.
След това Анжел излиза от политиката и се посвещава на писането на книги: Петокнижие Исаково с наградата Христо Ботев за 1998 г. и Adei Wizo (2010), Далеч от Толедо с Годишната награда на Съюза на българските писатели за 2002 г. и Годишната награда Alberto Benveniste за 2003 г., и Сбогом, Шанхай, за който става носител на Наградата за европейска литература Жан Моне (2004) и е номиниран за Наградата за роман на годината ВИК за 2004 г. и за международната литературна награда на Haus der Kulturen в Берлин. Книгите му са преведени на много езици, включително френски, английски, руски, немски, испански и италиански.
Последният му пресъздаден сценарий е посветен на Пловдив от ранното му детство и е за филма След края на света на режисьора Иван Ничев, най-известен обаче с песента към него на Васил Найденов и Стефан Димитров, позната по припева си, започващ с: „Там преди сто лета...”.
Последната публична изява на Вагенщайн беше критика на управлението на Корнелия Нинова в БСП. Тя се отнесе грозно с човека, дал на партията 84 години от двата си живота.
Най-известните от 50-те му филми
Звезди – реж. Конрад Волф
Езоп – реж. Рангел Вълчанов
Goya – oder der arge Weg der Erkenntnis – реж. Конрад Волф
Допълнение към Закона за защита на държавата – реж. Людмил Стайков
Звезди в косите, сълзи в очите – реж. Иван Ничев
Борис I – реж. Борислав Шаралиев, 2 части – Покръстването и Слово за буквите
Shanghai 1937 – реж. Петер Пацак
След края на света – реж. Иван Ничев"
Борис Ангелов
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Мир на праха му! Той беше по българин от много други. И от всички днешни еничари, изживяващи се като "политически елит".
"Вчера не участвах в публични събития, но ...
бТВ Синема 28 април 21:00ч.
Режисьор: Микел Норгард
В ролите: Николай Лий Коос, Фарес Фарес, Пилу Асбек, Давид Денсик, Даника Чу