Хлябът поскъпна 34%, въпреки 0% ДДС

Eдва дошло на власт в края на 2021 г., правителството Петков – Нинова поиска и получи предсрочно 1,2 млрд.лв. от НЕК, за да ги даде уж за потушаване на бума на цените на пшеницата и да предотврати „спекулата” с цените на хляба. Парите не отидоха за това, понеже щеше да се използва ин-хаус схема през „заспала” държавна фирма, но не се разбра къде ги дянаха ресорните вицепремиери Нинова и Ас. Василев.

След това, отново за да потушавали цените, мнозинството на Доброто и БСП популистично махна ДДС не само на хляба, но и на брашното. Второто със „заблуден” глас в полза на зърнарите – мафията, която обезкости бг земеделието и ни превърна в хранително зависима от вноса нация, даден от депутатката – инфлуенсърка Белобрадова от ДБ.

Както и от „борбата” с цените на олиото и на бензина, която Нинова отново поднася като притоплен предизборен популизъм, резултатите от действията им с Ас. Василев от Промяната доведоха до очакван скок на цените на хляба и хлебните изделия, който още тогава 19 минути прогнозира. Днес го анализира с конкретни числа топикономистът Лъчезар Богданов. Дела и документи:

- През зимата на миналата година започна рязко поскъпване на хлебната пшеница – както на българския пазар, така и като цяло в ЕС. През май 2022 г. цената на пшеницата беше с 34% по-висока от цената през януари 2022 г. средно в ЕС, а в България пикът беше юни 2022 г., когато средната цена беше с 39% над цената през януари (данните са от Agri-food Data Portal на DG Agriculture and Rural Developmpent на Европейската комисия).

- След това обаче започна успокояване на пазарите и цените започнаха постепенно да спадат. Така вече през януари 2023 г. средномесечните цени са с 19-20% по-ниски от най-високите си стойности от пролетта.

- Цената на хляба и хлебните изделия, отчетени в индекса на потребителските цени на НСИ също започват нарастват още от началото на годината (след значително нарастване и през цялата 2021 г.). Тъй като от 1 юли ДДС за хляба и брашното е с нулева ставка, за сравнимост използваме индекс на нетните цени (т.е. без ДДС), който показва, че поскъпването продължава и през есента, дори когато цените на пшеницата падат значително.

- През януари 2023 цената на електроенергията също е по-ниска (след компенсациите) - 200 лева при 233 лева през януари 2022 г.

- В заключение – цената на пшеницата през януари 2023 г. е с 9% (средно за ЕС) и 10% (в България) над цената от януари 2022 г., докато на хлябът и хлебните изделия са с 34% по-скъпи в сравнение с преди 12 месеца.
ПП. Това, освен друго, показва и че намалението (а тук – премахването изцяло) на ДДС не се пренася към потребителите чрез по-ниски крайни цени. Може би това ще е предупредителен сигнал към политиците, когато (отново) започнат да се упражняват в популизъм върху данъчната система, пише топикономистът Лъчезар Богданов.