Сова Харис: Само 0.5% разлика между ГЕРБ и ИТН

Редукцията на резултатите за ГЕРБ и повишението на подкрепата за "Има такъв народ" оставят открит въпроса за победителя от предсрочните парламентарни избори, като границата между двете водещи политически сили е в рамките на т.нар. "стохастична грешка". Това показва представително за пълнолетното население на страната проучване на "Сова Харис", проведено по поръчка на Dir.bg броени дни преди вота на 11 юли.

В периода 2-6 юли 2021 г. 1000 български граждани са дали отговорите си по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента.


Ето го и детайлния анализ, представен от Васил Тончев:

Прогнозирайки резултатите на предстоящите избори, неминуемо стигаме до въпроса за избирателната активност. Този път имаме надежден ориентир - предишният вот се проведе само преди 3 месеца. Данните от проучването показват, че няма съществени промени в нагласите на хората. Би трябвало да очакваме ниво на активност, близко до полученото на 4 април, а именно около 3 300 000 гласували българи. Все пак е важно да изясним факторите, които могат да доведат до промяна:


    По време на предишния вот епидемията от COVID-19 имаше пикови стойности. Това предопредели значителна част от най-възрастните избиратели да проявят предпазливост, въздържайки се от участие в изборния процес. Тези опасения сега не съществуват и това е предпоставка за увеличение на активността.

    Към момента обстановката е лятна и хората са по-активни. Противоепидемичните мерки все още задържат хората по местоживеене. Ваканцуващите са относително малко. Това също по-скоро благоприятства увеличението на активността.

 

    Има предварителни индикации, че възрастните избиратели (на възраст 70+) и функционално неграмотни групи трябва да преодолеят психологическа бариера при контакта с машините за гласуване. Този ефект ще доведе до отлив на гласоподаватели.
    В последните години определени слоеве от населението бяха научени, че за да гласуват, трябва да им се плати - така нареченият купен вот. В момента отговорните институции приемат сериозни мерки за ограничаване на това негативно явление. Вероятният ефект ще бъде отлив на гласоподаватели.
Виждаме, че факторите, които очакваме да влияят на избирателната активност, са разнопосочни и ефектът от тях в някаква степен се уравновесява. Засега не регистрираме признаци нито за вълна, нито за срив на активността. Ако нещо може да предизвика съществена промяна в последния момент, това е грозното лице на политическата действителност в България. Няма дългосрочна визия за развитие, няма диалог. Има тежки взаимни обвинения, за които се чакат доказателства. За приемственост изобщо не се говори. Все пак засега надеждата за ново начало успешно противостои на тезата, че всички са маскари.

Изброените по-горе фактори същевременно оказват влияние и върху очакваните резултати за отделните партии и коалиции. При по-висока активност можем да предположим, че ще се повиши подкрепата за партиите на протеста. При по-ниска активност ще бъдат облагодетелствувани системните партии.

 
При възпроизвеждане на активността от 4 април, резултатите ще се доближат в голяма степен до регистрираните тогава. Данните показват, че трябва да очакваме структурата на политическата конфигурация да бъде близка до тази на 45-ото Народно събрание.

Според данните от изследването има известна редукция на резултатите за бившите управляващи и повишение на подкрепата за "Има такъв народ". Можем да кажем, че въпросът за победителя на изборите е открит - разликата е в границите на стохастичната грешка. Регистрираме известно повишение на подкрепата за БСП, ДПС и Демократична България. "Изправи се! Мутри вън!" са на надеждна дистанция над прага за участие в бъдещия парламент.

Новото е всъщност добре познато старо - обединението на патриотичните формации събира достатъчно подкрепа за преодоляване на 4%-та бариера. Резултатите от проучването показват, че никоя от останалите партии не се доближава до възможността за преодоляване на 4-процентовия праг. Следващият парламент най-вероятно ще бъде съставен от 7 формации.

По въпроса дали парламентарните избори ще излъчат стабилно управление, общественото мнение е силно разделено. Около една трета от гласоподавателите са оптимисти, почти толкова са