Китай нерегламентирано събира ДНК проби от България, ние се правим, че не виждаме

В предишна статия, в която цитирахме Ройтерс , алармирахме българските потребители на генетичния тест за бременни Nifty Pro, че пробите им се пращат в Китай, без да ги информират, че личните им данни и генетичната информация не са защитени.

С твърде много напомнящ стила на закона Магнитски, преди дни 3 от фирмите на китайската група BGI, която произвежда въпросните тестове,  бяха добавени от САЩ към „списък с юридически лица“, който ограничава достъпа до американски технологии от съображения за сигурност и опасност от нарушаване на правата на човека.

Вече няколко години се засилват съмненията, че Пекин се опитва да създаде база данни с генетична информация от цял свят, включително и България.

Този ход е поредното усилие  да бъдат наказани китайските компании, за които има съмнения, че са нарушили правилата. Пекин се стреми да доминира в така наречената Биоикономика с всички средства, дори и незаконни.
Масовото събиране на генетичен материал не е нещо ново за Китай. Неговото министерство на обществената сигурност (аналог на ДС у нас при соца) управлява най-голямата в света база данни за ДНК, за която се смята, че съдържа повече от 100 милиона профила, които се управляват от изкуствен интелект.

Докато САЩ и Великобритания предприемат остри мерки срещи Китай, в България темата за поверителността и защитата на генетичните данни е напълно неглижирана, както от институциите, така и от крайните потребители, в случая бременните българки, които не си дават сметка, че чужда държава като Китай най-вероятно вече разполага с геномни данни за бъдещите поколения българи събрани чрез невинвазивните пренатални тестове (НИПТ-ове) Nifty Pro, които все още се предлагат от българските им дистрибутори Геника и Нутриген и някои лаборатории.

Решението е бременните да изискват и настояват за гаранции къде се изпращат и анализират генетичните им данни от теста и сами да проверяват надеждността и защитата на правата им, вместо да се доверяват на съмнителни продукти произведени в Китай.

Обърнахме се за коментар към жени – експерти по темата у нас. Проф.д-р Вили Стоянова от Медицинския университет в Пловдив прехвърля отговорността на самите българки, защото набързо им се давали декларации за информирано съгласие. Така по същество признава, че личните им данни стават обект на кражба от китайските производители на тестове, свързани с тяхната ДС: "Жените подписват информирано съгласие в самите лаборатории, в които го изпълняват. Т.е. те се съгласяват с това. Дават си името и в коя гестационна седмица и евентуално дали приема лекарства или не. Принципът е еднакъв. Най-голяма информация дава тестът от BGI (б.р.въпросният китайски тест). За това той се препоръчва, но те сами решават дали да получат информация само за едно нещо или повече”.

По въпроса дали бедните българки се подлагат на това само заради цената, екпертката отговаря: „Не само цената е определяща. Казваме тази лаборатория дава информация срещу такива пари за 3 неща. Другата лаборатория дава за 6, следващата лаборатория - китайската - дава за 90 работи, горе-долу за еднаква цена и тя решава къде да отиде. Казвам ви, че те не отиват само в BGI, отиват и в италианска, и в американска. Те са са много фирмите, които предлагат. Бременните идват по желание. Основно ги насочват акушер-гинеколозите. Част от жените сами разбират, че има био-химичен скрининг на база на минималните реклами, които сме правили. Нашето е с 99,3% сигурност. Амнеоцентезата пък дава 100% сигурна информация за отклонения на плода, но жената сама решава кое да избере. А в коя лаборатория ще отиде (Китай, САЩ, Италия) тя си решава. Даже по-скоро я насочват акушер-гинеколозите”.

Марта Григорова Михайлова-Христова от МУ в София, която е експерт на вносителя/разпространителя Нутриген, заяви, че не е чувала, че тестовете събират генетична информация и има международни санкции срещу тях. Това, разбира се, е малко вероятно, тъй като е главен асистент към Катедра по Медицинска генетика в МУ-София , лекар по медицинска генетика. Тя се оневини, като подчерта, че гинеколозите изпращат пациентките при нея, а тя представя и 3-те вида тестове на дамите, които сами си избират. Беше твърде лаконична, за да отговори дали и тя като колегата си от Пловдив прави сравнението „2-3 към 90 работи”.