Свързани новини

24.10.2020 09:10

Резултатът от PCR теста не ни дава клинично решение, само трупаме бройки: Д-р Еленски

Видян 8036 пъти | Коментари 1
Гласували 2 рейтинг: 5.0000
много слаба слаба добра много добра страхотна


Персоналът се нуждае от подкрепа. Сега за първи път се чува, че екипите били уморени. Никога не съм чувал досега някой да обсъжда медицинските екипи във форма ли са, яли ли са, спали ли са, кога са се прибирали вкъщи. Ако се върнем назад и ви кажа с какво са ни хранили по дежурствата, ще ви се изправи косата. Или ако ви покажа местата, където дежурните екипи биха могли евентуално да си починат. Това е нещо, което не се обсъжда.

Насажда се представата, че лекарят щял да решава кого да лекува и кой да живее. Това дойде от Испания и Италия. Това е абсолютно безобразие. Това не е подход. Лекува се този, който има нужда. И винаги има някакъв механизъм, когато имаш дефицит от възможности, при който се изработва алгоритъм и някои групи автоматично отпадат.

Това е морално-етичен проблем, не е въпрос отделният лекар да взима решение. Това решение трябва да е доктринално. Например, когато хемодиализата се появи в България и техническият капацитет беше ограничен, имаше дълъг списък с противопоказания. От тях едното беше възраст. Нито едно от тези противопоказания вече не действа. Но имаше ограничени възможности. И в тези ограничени възможности трябва да създадеш механизъм, при който този, който ще взима конкретното решение, да е освободен от необходимостта да го взима лично по своя преценка.

Шведите бяха решили да не интубират възрастните хора. Белгийците ги оплюха. Прави са. Човек на 90 г., дори към момента да е бил в сносно за възрастта си положение, е на края на житейския си ресурс и много малко му трябва да бъде бутнат. Дали е щял да живее още и колко още, е схоластичен спор. Вероятността да оцелее и да живее при прилично качество на живота после е по-близко до нула. И много по-разумно е да му запазиш достойнството, като му дадеш нещо, което да го обезболи, да го успокои, за да не изпитва страдание.

Ние не знаем на кой колко живот му остава. Въпросът е, докато човек е жив, да му спестим страданието и унижението, ако е възможно. Това е същинският смисъл на медицинската професия.

Не можеш да спечелиш война или битка, когато мислиш през жертвите. Ти си я загубил, по-добре не я започвай. Битката не се води, за да се спестят жертви, тя се води, за да се постигне цел. Жертвите са неизбежни. Не е оправдано да ги увеличаваме, разбира се, и да се отнасяме безотговорно. Нормално е да се опитаме да ги намалим, но не можем да регулираме поведението си според това. Не може да забраним на хората да живеят, защото някои щели да умрат. И с политическите мерки, и с политическите решения, и без тях - пак ще умрат. Може да не е за пет дни, може да е за пет месеца или пет години, но това разсрочване не прави проблема по-различен.

Това е разговор, който трябва да се води в гилдията. Не може да оставиш лекарите да взимат решение за всяка една такава кризисна ситуация и после да обсъждаме кой се бил провалил и кой бил сбъркал. Никой не е сбъркал. Това е алгоритъмът. Ако спазим този алгоритъм, ще има починали заради спазения алгоритъм, ще има починали заради неспазения алгоритъм. Когато алгоритъмът е спазен, лекарят не е виновен за който и да е краен резултат. Той е освободен и от моралния товар да се чувства гузен, защото нещо е станало. Така се работи в онкологията, където решенията се вземат от комитети, а не от конкретен лекар точно защото там не можеш да прогнозираш безспорно съдбата на всеки отделен пациент.

- Какво е мнението ви за решението общопрактикуващите лекари да издават направления за PCR тестове?


- Аз съм категоричен противник. Обясних го вече. Резултатът - положителен или отрицателен, не ни дава клинично решение. Ако излезе положителен, какво правим с другите пациенти на коридора? А лекарят и персоналът, срещнали се с пациента, контактни ли са? Какво правим с тях после? И като получим тази информация, тя какво ни носи като решение?

Ще се случи следното нещо. Дадена е заявка, че ще има строги критерии. Кой обаче ще ги огласи тези критерии, как те ще станат достояние на всички обикновени хора и как тези обикновени хора ще ги приемат честно и добросъвестно и няма да излизат от критериите? И всъщност ние попадаме в една ситуация, в която по цял ден ще се обясняваме с тези, на които не даваме направление. Още първия ден, когато влезе в сила тази наредба, ще имам поне 50 човека, които ще дойдат, или ще звъннат, и ще се молят. Защото хората реагират на страх. Тази епидемия в началото, с мерките, които се взеха, бе въведена по изумително недодялан начин. У нас противоепидемичните мерки в началото прозвучаха като репресия, не като грижа. И до момента хората ги приемат по-скоро като репресия. Поради което в цяла Европа и Америка започнаха съпротиви. Защото така въведени, от тези кекави хора, които ги въведоха, те звучат точно като наказание. И за да накарат хората да се съобразят с някакви ограничения, им внушават непрекъснато страх. Страхът обаче дава едно особено последствие – той винаги генерира омраза и нищо друго.

И сега какво ще направим с тези тестове – ще угодим на страха на хората, без да допринесем никаква полза. Ние чисто професионално няма да постигнем повече. От гледна точка на решението за моите пациенти аз няма да получа повече полезна информация. Аз моето решение го имам – кихаш, смъркаш, стърже ти гърлото, боли те корема или главата – стоиш си вкъщи. Никакво значение няма каква е инфекцията. Тя пак е инфекция, може да бъде предадена на други хора и може да има тежки последици за другия. Ние в науката досега не сме се занимавали толкова активно с това колко хора са жертва на вирусни инфекции. Включително и при грипа нямаме достоверна информация, защото у нас вирусологични изследвания по време на грипна епидемия се правеха само за да се регистрира присъствието на вируса. Ние поставяме диагнозата грип по епидемиологични показания. Тоест, от датата, в която е въведена грипна епидемия, пишем грип на всеки, които дойде със съответните симптоми. Достоверна диагноза няма как да поставим, ако не направим вирусологично изследване, а тези тестове са бавни. Резултатът излиза по старата технология след 20 дни, 2 седмици след като пациентът е забравил, че е бил болен. В случая сме в същата ситуация, но не знам защо сега някой избърза да разработи методика, която претендира, че върши работа. А то не е точно така. По-добре приеми, че всички са болни от равно опасна инфекция, и определи равно продължителна карантина. И ако някой в хода на тази карантина се влоши, се приема в болница, в която са създадени условия за лечение на тези хора. Колкото и да изследваме, по-добри резултати няма да постигнем. Ще трупаме бройка заразени.     

Има и друг проблем. В момента хората се отнасят към заразените като към прокажени. Това е достатъчен мотив за човек, който усеща, че с голяма вероятност е болен, да премълчи. Позитивирането на теста те прави веднага белязан. Под заплахата поне 14 дни да си арестуван, ако влезеш в болница, може и да е 28 дни. Колко хора биха преценили, че за тях е по-малко безобидно да премълчат и да изчакат. Дори не се опитваме да изговорим някаква идея малко да ги облекчим и си залагаме уловката хората да започнат активно да крият. Това е заради тотално сгрешените обществени нагласи, които се подклаждат с тази непрекъсната пропаганда колко е страшно и колко е важно да се изолират контактните, да се изолират положителните. Колко е важно да се правят тестове, за да се предпазят другите.

Когато затворим някой да си стои вкъщи за 14 дни, по какъв начин му решаваме всички проблеми, които възникват? Той е финансово ощетен. В едно семейство, в което и двамата родители са с прояви на болест и имат две малки деца, 14 дни тези хора ще полудеят вкъщи. Те са оставени сами. Кой поема ангажимент по някакъв начин емоционално, психологически да ги подпомага? Да, ще разчитат на близки и познати, които ще им оставят торбата с храна пред вратата. Но какво се случва в един апартамент 14 дни? Затворът е измислен като наказание. Ние ги затваряме в полза на другите, но другите как се отблагодаряват на тези, които се жертват. Реално никак.


 Източник: plovdivnow.bg


 



Добави в:
Svejo.net svejo.net
Facebook facebook.com

19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.

  • 001 Anonimen 24.10.2020 14:57

    Разбрах най-накрая.Който е болен ,стои вкъщи,ако има възможност-обажда се по телефона,няма нужда от тест,защото е ненадежден,ако е над 90-то и без друго не му остава много...В случай ,че оздравее-добре,ако не-пак добре,че поне не е обременил докторите.Те се борят с Ковид 19.

RSS

Най-нови

реклама

към тв програма тв програма

бТВ Синема 05 май 21:00ч.

Специален отдел Q: Писмо в бутилка

Режисьор: Ханс Петер Моланд
В ролите: Фарес Фарес Assad Николай Ли Карл Мьорк Джохан Луис Шмид Роуз Кнудсен Пол Свер Хаген Джоханъс

виц на деня

По улицата върви блондинка. Едната и гърда изскочила от блузата. Всички ахкат и охкат, и само един полицай намира в себе си мъжество да й каже:

- Госпожо, защо сте в такъв вид на обществено място!?

Тя си поглежда гърдата и възкликва:

- Ужас! Забравила съм си детето в автобуса!

към хороскоп хороскоп

скорпион