Неконституционно е извънредното положение: върховен съдия

С протокол № 9/15.03.2020 г. и протокол № 11/31.03.2020 г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет взе решения: 1) съдилищата да преустановят разглеждането на наказателните, гражданските, търговските и административните дела с изключенията по т. 1, 2 и 3; 2) другите дела да са отсрочат за определени дати след крайната дата на периода на обявеното извънредно положение, но преди съдебната ваканция; 3) съдилищата да не образуват дела извън тези, които са в изключенията по т.1, 2 и 3; 4) подаването на всички документи (съдебни книжа) да се извършва по пощата или по електронен път; 5) изготвените съдебни актове да се предават, но резултатите от тях да се вписват в срочните книги след отпадане на извънредното положение; 6) преустановяване на връчването на призовки, съобщения и съдебни книжа по всички дела, с изключение на делата по т. 1, 2 и 3 за периода на извънредното положение.

Тези решения на СК на ВСС са нищожни поради липса на материална компетентност. Съгласно чл. 130а, ал. 5 КРБ, а така и чл. 30, ал. 5, т. 5 ЗСВ, СК е органът на ВСС, овластен да решава въпроси за организацията на дейността в съдилищата. Съгласно чл. 133 КРБ, организацията и дейността на съдилищата се уреждат със закон. Сравнителният анализ на разпоредбите налага разграничаването на компетентността, която върховният закон възлага с чл. 130а, ал. 5, т. 5 КРБ на СК като орган на ВСС, от онази, възложена с чл. 133 КРБ на обикновения законодател. За сравнителния и разграничителен анализ между двете конституционни разпоредби е достатъчно да се посочи, че организацията и дейността, свързана с условията и реда, по който гражданите, юридическите лица и държавата следва да упражняват правото си на защита пред съдилищата в рамките на конкретния процес по конкретното дело, върховният закон възлага на законодателя – аргументът е и от §4 ПЗР на КРБ. В делегацията по чл. 133 КРБ след влизане на действащата Конституция бяха приети сега действащите процесуални закони – ГПК, АПК и НПК. Процесуалните закони регулират обществените отношения по образуването, разглеждането и приключването на съдебното дело (гражданското, административното и наказателното) във всеки аспект на процесуалните правоотношения между страните и съда.

СК на ВСС не разполага с правомощие (материална компетентност) да ги урежда, нито да дерогира Конституцията и процесуалните закони, приемайки решения в тази област – да преустанови разглеждането на делата от съдилищата, да предвиди изключения за определени съдебни дела, да нареди на съдилищата да не образуват дела, да подбере един или няколко начина на общуване на страните със съда и да изключи останалите, уредени в процесуалните закони, да възпрепятства обявяването на съдебните актове, да изключи дейност на съдилищата, която процесуалните закони възлагат на призовкарите. Всички те са в компетентността на обикновения законодател (чл. 133 КРБ), а са уредени в ГПК, АПК и НПК. СК на ВСС няма правомощие (компетентност) чрез решенията си да отменя или да изменя Конституцията и законите на Република България.

Чл. 3, ал. 1, пр. 1 ЗМДВИП е противоконституционен и не поражда действие още към влизането си в сила. Съгласно чл. 5, ал. 1 КРБ, Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат. Съгласно чл. 5, ал. 2 КРБ, разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. Непосредственото действие означава, че не е необходимо опосредстващ елемент или звено от правно-техническа гледна точка, за да се прояви. Всеки гражданин и всяко юридическо лице може да се позове на основния закон в защита на своите права и законни интереси (решение № 10/ 06.10.1994 г. по к. д. № 4/ 1994 г. на Конституционния съд на Република България). Пак поради върховенството на Конституцията и непосредственото ѝ действие (чл. 5, ал. 1 и ал. 2), органите на съдебната власт са длъжни да не прилагат противоконституционния закон. Евентуално решение, с което Конституционният съд обявява закон за противоконституционен, има задължително действие за всички органи и субекти на територията на Република България. Три дни след неговото обнародване в Държавен вестник, противоконституционният закон не се прилага спрямо всички (чл. 151, ал. 2 КРБ).

Нищожните решения на СК на ВСС не пораждат действие, а органите в системата на съдилищата не са длъжни да ги изпълняват. При този най-тежък техен порок, в качеството им на индивидуални административни актове, е излишно да се поставя въпрос за установимото с лекота противоречие на решенията на СК на ВСС по протокол № 9/ 15.03.2020 г. и по протокол № 10/ 31.03.2020 г. с процесуалните закони.

Последното важи на по-голямо основание и за заповедите на административните ръководители на съдилищата, транспониращи „мерките“ в решенията на СК на ВСС. Правомощията да осъществяват общо организационно и административно ръководство следва да осъществяват в рамките на Конституцията и на законите, уреждащи съдебната дейност.

Конституцията и законите на Република България не допускат правораздавателната дейност да се преустанови или ограничи по усмотрение на административния ръководител на съда. Така както не би било допустимо със заповед на министъра на вътрешните работи да се затворят полицейските управления и на полицаите да се възложи да работят само надомно, нито пък същото да стане в прокуратурата по заповед на главния прокурор.

Съдилищата са основна част от съдебната система на държавата, а те не могат да спрат дейност или да работят в редуциран режим. Друг е въпросът, че тази дейност в условията на пандемия следва да се обезпечи с необходимите персонални защитни средства, а цялостната съдебна организация да се модернизира и дигитализира. Това е основна задача и правомощие на органите на ВСС, в каквато насока до момента съществен напредък няма.

*Становището, застъпено в настоящата статия, не ангажира Върховния касационен съд".