Адвокатурата против идеята ЧСИ да събират доброволно дългове до 5600 лв.

Висшият адвокатски съвет (ВАдС) се противопостави на предложение съдебните изпълнители да събират доброволно задължения до 5600 лева, съобщава lex.bg.

 В становище до зам.-министъра на правосъдието Десислава Ахладова, разпространено от адвокатурата, то е определено като неуместно и несъответстващо на предмета на уредба на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Всъщност предложението идва от Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) и досега не е било огласявано публично. То е внесено за обсъждане единствено в работната група в Министерството на правосъдието, която от месеци дискутира изменения в ГПК.
Както Лекс писа, преди два месеца ЧСИ организираха международна конференция, в която участваха много адвокати и съдебни изпълнители. На нея беше обсъдена възможността съдебните изпълнители у нас да събират малки дългове, без да се минава през съда и така разноските да бъдат сведени до минимум и да не се товарят длъжниците. Като беше представен опитът и на държавите, в които това от години е практика.
В становището си до Десислава Ахладова, която ръководи работната група по промените в ГПК, Висшият адвокатски съвет е изложил шест възражения срещу въвеждането на новата процедура.
Първото е, че това ще означава ЧСИ и ДСИ да съвместяват публичноправни и частноправни функции. „Неприсъщо е на органи, натоварени с функции по принудително събиране, да извършват действия, без изпълняемото притежание да е удостоверено с изпълнителен лист или изпълнително основание“, заявява ВАдС.
Освен това адвокатите твърдят, че процедури по доброволно събиране на вземанията не могат да бъдат предмет на уредба от ГПК.
Те завяват, че при това доброволно събиране на малки вземания ще се увеличи финансовата тежест върху кредиторите. Като посочват, че кредиторите ще трябва да платят такса за събиране на вземането, дори и когато производството бъде прекратено.
Като ВАдС изразява опасения, че е възможно при тази доброволна процедура да се осъществи събиране на вземания от потребители, които се основават на договори с неравноправни и нищожни клаузи. „Съдебните изпълнители нямат задължения в тази процедура да следят служебно за наличието на подобни клаузи в договори с потребители, а и подобни правомощия са неприсъщи на техните функции“, се изтъква в становището.