Кои са вътрешните ни затвори: от успеха до провала и от ревността до липсата на спонтанност?

Миналия понеделник разказвахме за напрежението, което имаме при политически избор и сътресения, заради липсата на вътрешна свобода. Лесно ще разберете глупостта на слогана „стабилност в промяната” – дървено желязо, когато прочетете лайфхака за вътрешните затвори, както ги описва световноизвестният психоаналитик Пиер Дако:

 
Мания за успех – поражда цивилизацията на убийството, в която смазваме другите, „минаваме през трупове” – лишен от творчество свят

Страх от провал – другото лице на манията за успех

Потребност от провал – поради невротично чувство за вина – ако не се провалям, как ще разбера кога съм успял – вътрешен саботаж

Комплекс за вина – следствие от горното – нямам кола на 30 – аз съм провал, не съм милионер на 30 – аз съм провал...

Комплекс за малоценност – производен от горното

Потребност да бъдем обект на възхищение – резултат от чувството/комплекса за малоценност

Потребност от могъщество – породено от незадоволена мания за успех и производните й които изброихме – всеки е звезда, всеки е ВИП, засегнат е, когато не е признат за звезда, ВИП - много важен

Страх от отхвърляне

Страх от изоставяне

Страх от самота – производна на предишните 2

Страх от щастието – продуцира „магическа тревожност” – „имах късмет, но ще си платя за това”..., „какво ще правя, ако не съм така желан”..., „какво ли ми/ни готвят”, „всичко ми/ни го правят нарочно”..., „има заговор срещу мен/нас”...

Постоянна тревожност – следствие и от управлението чрез страх в пандемията – очакваме нещастия, хаос, болести, бедност, смърт

Патологично чувство за собственост

Прекомерна ревност – резултат на последното и по-горните

Страх от изоставане – от другите

Липса на спонтанност – забрана да бъдем спонтанни, прекомерна сдържнасот, която ни изпълва с вътрешен гняв, напрежение и комплекси, които постепенно се развиват в психически и физиолиогически заболявания

Пристрастяване към закостенели „принципи”, „традиции”, „навици”

 

Дако прибавя към вътрешните, които изброихме, също така и социалните ни затвори:

Тревожност заради чуждото мнение

Рефлекторно подчинение

Прието за задължително и механично спазване на обичаи – не може да нямаш деца, не може да имаш по-малко от две деца – не си пълноценен, не може да носиш това или онова, не може да ядеш това или