Скулптор поставя мумия на мястото на мавзолея

Мумия ще се завърне на мястото на бившия мавзолей на столичния площад „Батенберг“, съобщава Площад Славейков .  29 години, след като балсамираното тяло на Георги Димитров бе изнесено от тоталитарната култова сграда, скулпторът Андрей Врабчев ще обозначи мястото с произведение, което „да ни напомни, че комунизмът не умря, не беше разложен, а беше мумифициран в нас – нито жив, нито умрял, нито способен да ни промени“.

    „А нашите умове и представи са неговият мавзолей“, казва Врабчев.

Десетметровото, повито като египетска мумия, тяло ще бъде положено в събота от 9 до 12 ч. на площадката на мавзолея – временно, защото Врабчев не спечели конкурса „Навън“ на Столична община със своя проект „Мавзолей“. А авторът на избрания проект „Един човек“ Венелин Шурелов вече десети месец не може да преодолее спънки от различно естество, за да издигне електронния си колос. И така, утре вместо изправен „човек“, ще бъде инсталиран легнал „човек“.

Врабчев обяснява, че изборът на дата за поставянето на неговаа мумия е свързан с неуспешния опит за премахване на член първи от конституцията на НРБ – „член първи по-късно отпада, но сякаш и той е мумифициран в нас през годините и досега“.

    „Уви, близо 30 години след смъртта си комунизмът и неговите изкривявания не се разложиха, а тъканта им не беше разградена от обществото – анонсира проекта си Врабчев във Фейсбук. – Промяната настъпи по неестествен начин – режимът умря, но всичките му страхове, деформации, деморализирането на обществото и неговото дехуманизиране останаха. Провалите ни днес не са бич на „демокрацията“, а плодовете на комунистическия режим – общество, затънало в духовна нищета, страх и човеконенавист. Свидетели сме на това как стереотипите на управление, на граждански отношения и отношението на институциите не само не се промениха, а отново все по-силно заприличват на тези от онова време.

    Иначе казано ние запазихме „комунизма“ в мавзолея на отношенията и мисленето ни. Макар да не е жив, неговата балсамирана мумия, неспособна нито да се промени, нито да се разложи, е грижливо запазена в мавзолея на мисленето и отношенията ни. Може да се види навсякъде от политическите речи и поведението на управниците до паркиралите на всевъзможни места из безстопанствения ни град шофьори нехаещи за болни, стари, майки и деца, но гордо закачили националния флаг на стъклото си.

    Време е да се отърсим от този човеконенавистен култ и да си дадем сметка за мумията в нас. Какъв по-добър начин и по-добро място за това от разрушения мавзолей, където днес няма нито мумия, нито мавзолей. След бутането на мавзолея и паметника „1300 години България“, не остана нищо, което отвън да ни напомня за зловещите времена и нрави, освен тачения като „шедьовър“ паметник на окупационните съветски войски. Така, грижовно балсамиран от политическата ни класа, комунизмът се мумифицира в нас, а ние се превърнахме в мавзолей на собственото си падение.

    Проектът цели да повдигне именно тези въпроси и да напомни за буквално езическите почти дивашки нрави и мислене, насадени в обществото ни в епохата на комунизма. Нравственост, която ни пречи да се развиваме.“

По ирония, отбелязва авторът, скулптурата на мумията е направена от захвърлените остатъци от макета на друга езическа статуя, плод на новото време на скулптурата на София.

Андрей Врабчев тази година предизвика общественото внимание с две инсталации – говорящият паметник на премиера Бойко Борисов, поставен за няколко часа на столичния площад „Гарибалди“, и боядисването на езерцето в Докторската градина в червено на 9 септември.