Нова изложба на модерно изкуство: „SUBSTORIES”

В изложбата участват: Божидар Бояджиев, Васил Абаджиев, Валентина Иванчева, Георги Пасев, Емил Желязков, Лазар Лютаков, Янко Атанасов.

Авторите имат лични мотиви да се представят в група. Произведенията им са с наративен характер, разказват по една история със съответни, характерни средства и образен език за всеки творец.

Частицата „суб” в смисъл на подмолно, неформално, самодейно, непризнато, субкултурно е  ключова и би могла да се съотнесе към всички работи в изложбата. Така се стига до понятието „SUBSTORIES”. Въпросното заглавие звучи пълнокръвно в английската си версия и в превод губи част от смисъла си. Очаква се да бъде разбрано от публиката поради близостта му с популярния Интернет „сленг”.

Работата на Божидар Бояджиев се казва „Storyboarding the goblin-cat”. 2008, /Сторибордиране на таласъмената котка/. Същата е свързана с японските народни предания и легенди. Авторът купува малка статуетка в един софийски магазин за фетиши на масовата култура, комикси и дигитални герои. „Некомата”, както се казва въпросното създание, има и силно еротическо звучене и това дава повод на Б. Бояджиев да я „анимира” като я рисува самата нея, а и като цитира клишета от японските Хентай анимета. Работата представлява серия от 20 еднаквоформатни творби върху хартия /50Х65/ със съответна колажна гарнитура и към тях два по-големи размера /100Х150/. Както става ясно Б. Бояджиев спекулира с изображения, силно свързани с масовата култура и субкултура.
 
Васил Абаджиев визуализира  няколко цитата на ирландския драматург романист и поет, писал на английски и френски език и носител на Нобелова награда Самюел Бекет, като ги гравира върху стъклени плочки със стойка и осветление към тях. Съчетава синтетичните обощения на Бекет с „профански”, „редимейдски” „хардуеър”. В някаква степен работата на В. Абаджиев ще бъде необходимата антитеза на разказвателността в останалите работи от изложбата.

Валентина Иванчева се представя с кратък рисуван анимационен филм-клип с пряко отношение към детската агресивност, който отразява дългогодишните й наблюдения върху релациите между средствата за масова информация и детската чувствителност. „ZIG-ZAG”, 2002 е с времетраене от 30 секунди и достига до зрителя през монитора на компютър.

Георги Пасев показва една „колекция” от  не големи „картинки”, 12 броя, размер 50Х60 см/, с криминални сюжети, които той „улавя” докато гледа криминалните телевизионни сериали. С ирония и непринуденост създава клишета на клишетата, които са „по-фалшиви”, но за това пък и по-художествени от телевизионните първосюжети. „Crime TV”, 2007 има силно изразено „суб” усещане и настроение.

Емил Желязков ще извърви обратния път от полето на приложната графика към живописта заради артистичния порив да портретува сина си преди раждането му. Той озаглавявя работата си „Портрет на Андрей”, 2008 /90Х110/.

„Легендата за Белия майстор”, 2009, found footage на DVD, 84’ е „самодеен” филм с български „хоби” кунг-фу интерпретатори и показва едно компенсаторно, домашно мислене, насочено към изграждане на усещане за собствена значимост. Създаването му от страна на „запалянковци” по бойни изкуства е част от субкултурен процес, умилителен поради наивността си, но и доста показателен в своето индиректно свидетелство, за характеристики от най-различен порядък. Творбата на Лазар Лютаков е първият български кунг-фу филм преведен на китайски език.

При Янко Атанасов имаме 10-минутен филм с 3D анимация, озаглавен “Good-morning, China”, който представлява визуален и социален коментар на делничен инцидент, случил се нейде в тази необятна страна и стигнал до съзнанието на  автора през медиите. Изследва „ниските” и неформални случвания в социалната среда.

Изложбата ще се представи от познавача на съвременното изкуство, доктора по изкуствознание Свилен Стефанов