Ненужният Яворов

-Проф.Кортенска, преди 2 години спечелихте конкурс на НФЦ за сценарий за документален филм, по книгата ви „Яворов и театърът“. Какво се случва с проекта днес?

Искам да разкажа моята история, в която администрацията на Филмовия център, продуцентката ми наруши всички правила и унищожи проекта ми за Яворов. Тази битка между чиновничеството, което върти известната далавера на Филмовия център и автори и идеи, които не са в схемите, за съжаление, са публично известни от множеството скандали през годините…Но Министерство на културата не действа, не променя тази ситуация?! Сега информирам как с държавни пари се съсипват национални проекти, в случая- за непознатия Яворов, как с привидни законови врътки се краде от труда на автори като мен. Тук искам да кажа, че именно тези директори, юристи, чиновници за момент ме накараха да се чувствам като досадница, като излишна. Но само за момент!

Автор съм на книгата „Яворов и театърът“, която откроява нов период в творчеството на известния ни литератор. В краткия му 36 годишен живот, той посвещава шест- на театъра.Работи в Народния ни театър, пише пиеси, превежда, дори режисира.
Това е едно иновативно изследване, което разкрива многостранния талант на Яворов, който след като спира да пише стихове се посвещава на сцената. Реших, че всичко това трябва да се популяризира и се обърнах към Филмовия център на Министерство на културата. Продуценткdта Павлина Желеlа и нейната фирма „Геополис“00Д представиха моя проект на Художествена и Финансова комисия, които проектът спечели. Чаках година и половина европейската нотификация за държавна помощ- от есента на 2016-та до декември 2018-та. И когато събитието се случва, отпускат се пари  за филмовите проекти, на 18 декември 2018 г., моята продуцентка не ме уведомява дори с един SMS за случилото се. Минава Нова година и случайно  разбирам, че договор за моя проект е подписан с Желева и дори са отпуснати парите. Държавните пари! Два месеца, като единствен изпълнител на проекта съм в невидение.Това е грубо неспазване на елементарни норми  и аз според българското законодателство мога да съдя продуцента за пропуснати ползи. Но проблемът не е в съденето. Не съм уведомена и че изтича крайния срок на договора ми- 25 март, както и срокът, когато трябва да представя сценария ми на следващия кръг, за филмов проект.Като през цялото време продуцентката Желева предявява към мен някакви изисквания, че тя трябва да одобри написания от мен сценарий, че тя може да помогне… Продуцентката Желева, която може би е чела моето изследване за театралния период на Яворов, продуцентката Желева , чиито задължения са да администрира проекта, а не да  се намесва в  разработването на сценария. Тя не е художествено лице, а администратор. Но това, че тя си въобразява , че може да се намесва и то в материал за документален филм, където се работи с факти, направо е смешно. Да не говорим, че не професионално! Казвам това, защото е непоносимо на мой гръб като изследовател някакви нереализирани хора да се изобразяват и няма да го допусна. Затова искам държавата, Министерство на културата да разберат същността на тази манипулация и отнемат продуцентските права на Павлина Желева и „Геополис“. Защото тя ще продължава да действа по разказания от мен начин и с други автори и с други проекти. С държавни пари. Тук вече трябва да се намеси Филмовия център, колкото и да му е неприятно да се конфронтира с частните продуценти. Филмовият център трябва да носи отговорност за държавните пари, както и за авторските права на творците. А не да кърши ръце като директорката Жана Караиванова и да казва , че нищо не може да направи.И юристът Стаменов, който трябваше да смени моя продуцент, за да продължи проекта за Яворов, да не се огъва и обяснява , че това е много трудно… При това след като обеща пред Министерство на културата, че ще направи договор за смяна на моя продуцент, за да продължи да се развива проекта за Яворов. И тук искам  съвсем ясно да кажа, че не авторите на проекти трябва да следят договорите си с продуцентите,  а точно юристът, като представител на Филмовия център трябва да контролира при какви условия и договори между продуцентите и авторите всъщност се харчат държавните пари.  А тези проекти, като моя за развитие на сценарий, са лесни, защото имат един изпълнител- сценариста, изплащат му се авторските права и чак след това той преценява дали да работи с режисьор за филм.Да, но не!

След неудобните ми въпроси към продуцентката ми Желева: защо не ме уведомява, че преди два месеца е сключила договор по моя проект и е получила финансиране?И въобще какво прави като продуцент, как подпомага развитието на сценарната ми идея, влага ли някакви средства по завършване на проекта ми? Съдружникът на Желева, Георги Чолаков намира спасение във врътката да върне финансирането по проекта ми на Министерство на културата и така се отървава от мен и моите въпроси. Но всъщност прекратява развитието на сценария ми за Яворов. Освен че този акт окачествявам като реална кражба от страна продуцентите и моля Министерството на културата да ми назначи нов продуцент, за да продължа работа, не знам дали всички разбират, че тук отново превръщат за кой ли път Яворов  в ненужния талант. Сагата с превръщането на къщата му в локал, препродаването й на множество частници, даването й на търг- тази история сега се мултиплицира в моя случай, в опит да се затрие паметта за Яворов.
Сигурна съм , че всички разбират как с административни врътки се посяга на усилия, важни за историята ни. Та така, сега си стоя с книгата „Яворов и театърът“ и написания сценарий, както и със скандала за отнетото ми от държавата финансиране и питам: Докога?

Да, информирам Министерство на културата, че ако иска да реагира и смени продуцента на проекта и върне финансирането му - има 10 дни! Десет дни, които ще разтърсят нашия неуреден двор!