Епопея на забравените: Нощните барове

Астория, за която стана дума в миналия брой като приютила клуба на актьора от 1972 до 1975 г., е може би най-старият софийски нощен бар. Работил е още през 50-те и 60-те години, когато през микрофона там са минали повечето ни естрадни величия, включая Лили Иванова, а майката и лелята на „ВИП” брадърката Камелия Воче са били на консумация, както Уикенд писа, а дъщерята не е отричала публично. След като се решава всеки театър да има клуб на актьора, заведението си връща старото име и стария характер. Така прекрачва и в демокрацията. После е затворен и е приватизиран. Но не, за да бъде отворен. В края на 90-те години и в началото на новия век, улица Съборна – между Леге и Батенберг, беше затворена поради локацията на американското посолство на нея. Хитрите бизнесмени от Ялта бяха придобили имота, бяха завели иск и спечелиха над 2 млн. лева от държавата, че им пречи на работата със затварянето на зоната (апропо – не и за пешеходци), докато се усети, или може би докато нарочно  се пробуди от сън тогавашният ресорен вицепремиер и външен министър Калфин. После посолството се премести, улицата се отвори, а заведението стана фолк под името Булгари, а после Версай. Държеше го варненският бизнесмен Боби Манджуков, който бе разстрелян преди повече от година. След него барът пак си върна, за кой ли път името Астория, но отново не работи, както през повечето от 25-те години на прехода.

Когато Астория става клуб на артистите, нейното място е взето от нощния бар на хотел София. Там вилнеят Людмила Живкова, Иван Славков, Янчо Таков, Владимир Грашнов, Лора Видинлиева и цялата им весела компания. Ваня Цветкова събира с удивителната си чиста красота мъжките погледи, а Камелия Тодорова прави първите си участия. Цялата златна софийска младеж се събира в клуа, който при демокрацията беше Буда бар на Мая Илиева, казино и какво ли не, а днес е Текила. Името идва от пренесения на това място бар, който в край на 90-те години бе държан от митичния и убит мутроолигарх Поли Пантев, а всяка вечер се веселеше Жени Калкаджиева. Той бе изнесен, когато цялата сграда на бившия хотел Берлин и кино Сердика бе продадена на Икуест, после препродадена, покрита с най-големия билборд в София, ала никога не отворила.

Легендарен в началото на 80-те години става нощният бар Амбасадор на Японския хотел, тогава Витоша Ню Отани, преминал през веригите Съмит интернешънъл, Интерконтинентал, за да стане Кемпински преди 15 години и досега. Заведението в най-добрите традици на епохата посрещна демокрацията като бар, поработи като първото бинго в България в началото на 90-те години, когато беше бумът на тази игра – в началото хайлайфно забавление за учудване на всички познаващи пенсионерската му същност и бедна публика отвъд Калотина, през нещо като латиноклуб с избягали танцьорки и танцьори от Тропикана – в това число Алфредо Торес. Преди 9 години той изненадващо бе превърнат в първото студио на ТВ7, която в продължение на 3-4 години го използваше. След това, скоро ще стане петилетка, заведението не работи. Нищо, че е на стратегическото място на кръстопята между спортния център с прочутия фитнес, знаменитата японска къщичка  и фамозния български ресторант на Иван и Цеца в хотела – всичките те хай институции на София от 1979 г. насам.