Читателско писмо до 19`

ЧОВЕКЪТ С КОЛЕЛОТО

Благодаря на вестник „19 минути”, който аз харесвам и чета почти всеки ден, за дадената ми възможност да кажа няколко думи по повод публикацията на моя снимка в броя от миналия вторник 11.11.2008 г.

Хубава снимка и много точно попадение, включително и по отношение на заглавието: „Гражданинът с колелото”. Поздравления на фотографа и автора!

Повечето от нас със сигурност си спомнят култовия български филм „Селянинът с колелото”, от който според мен идва и заглавието на снимката във вестника. Главният герой Йордан (Георги Георгиев - Гец) в този весел, но и малко тъжен филм
казва: "Какъв селянин съм! - Дядо ми беше селянин… И баща ми… Усещаха земята под краката си, разбираха я. А аз съм във въздуха… На две педи от земята. И помежду ни е колелото… Има ли нещо по-нестабилно от колелото?". Това откровение като че ли обяснява смисъла на целия филм и на един цял период от човешката история. Човекът, живял сред природата, на село, близо до земята, все още страда за нея. Очевидно големите градове са едно „необходимо зло”, през което в определен момент от историята трябва да преминем. Те са и средище на огромна култура, наука и изкуство, на съвременната цивилизация, която сега обаче трябва да преосмислим позитивно, за да можем да оцелеем физически и духовно.
Не случайно някои още в петък след обед, при първа възможност, гледат да „избягат” от София и от града, а други като мен карат колело през Борисовата градина или през друг зелен оазис, но неизбежно отново попадат  на улицата, сред автомобилите.
Именно на „Орлов мост” е и снимката, пет - десет минути преди 18 часа, на 17.10.08 г., ако не ме лъже паметта.
Хубавото е, че колкото й проблеми да има градът, който, бих казал, е символ на нашата съвременна цивилизация и общество, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” -друг, съвременен и дълбоко хуманен български филм. Показателно е, че точно в момента, в който съм сниман, аз бързам за среща с приятели, с които всеки петък в шест се събираме и работим, обменяме мисли и чувства и все повече се убеждаваме, че има надежда светът да стане по-добър. Ето, дори десетина дни преди датата на снимката, представихме във Фондация „ЕкоОбщност” един доста сериозен проект по програма на Фонда за подкрепа на НПО в България на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Не става дума да се върнем назад към природата, да живеем без ток или течаща вода, а просто да намерим „средния път”, баланса между удобствата, на които се радваме, и околната среда. Става дума да се грижим за нея като за наш свещен дом, който ни дава всичко, от което се нуждаем, и който ние трябва да опазим и дори да развием. Не случайно проектът, с който кандидатстваме, е наречен „Акция за опазване на природата и духовните богатства на Свещената планина Рила”. Земята е носител на огромна положителна енергия и ние трябва да я приемем и използваме разумно и с благодарност.
Как да стане това? Както казва д-р Леон Москона, движеща фигура в приятелския ни кръг, всеки отвътре, независимо от убеждения, вяра, пол или раса, знае кои постъпки са правилни и кои не. Ако човек се отнася добре към себе си, без да храни егото си, той ще се отнася добре и към околните. От своя страна и те ще му отвърнат със същото, ако не веднага, то след време. Така някой ден, минавайки през близката градинка или през планината и виждайки дърветата, реката, тревата, те ще ни станат близки и ще се замислим преди да ги замърсим или нараним. Някой ще каже, твърде хубаво, но невъзможно. Аз, и то не само от свое име, ще кажа, че е възможно и жизнено необходимо. Земята е пренаселена, природните ресурси намаляват. Дошло е време не да водим война, а да сеем мир, не да се делим на богати и бедни, на бели и черни, на жени и мъже, а да си кажем, че сме просто хора. Дошло е време да разберем, че това е отговорност и то голяма. Дошло е време да осъзнаем, че сме капка в океана на космоса и ако не следваме природните закони, в които има не само съревнование, но и баланс, то животът ни ще стане много труден, да не кажа невъзможен. Съществува не само видимото, но и любовта в сърцата, светлината в умовете, мирът и добрата воля в душите. Светът е прекрасен, спасението е в нас и навсякъде около нас. В такива моменти, човек си мисли, че създателите на мировите религии не са били мечтатели, за които понякога се чудим дали са съществували като исторически личности, а хора като нас, които са имали способността да провидят в бъдещето. Те са осъзнавали, че ще дойде момент, в който, за да оцелеем, ще трябва да живеем в мир, любов и разбирателство с хората и с цялата природа.

Ето защо по-добре човек да изглежда малко необичайно, да предизвиква понякога доброжелателни усмивки, карайки колело с костюм и бяла каска, но когато го попитат защо прави това, да може да каже, защото има надежда - „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”.
Богдан Балашев
София,
17.11.2008 г.