Мъглата за българския футбол стана непрогледна. Това е лошото.Това заяви бившият футболен национал Христо Стоичков. Според него промените в българския футбол са закъснели с повече от десетилетие.
"Тези реформи, за които сега говорят, трябваше да стартират още през 2006, когато ни отупаха като брашнян чувал. Още тогава се разбра, че сме дънна риба. Но тогава в БФС някои решиха да се правят на Батето (Иван Славков). Да щракат с пръсти, да викат Наздраве и да сменят треньор след треньор. Колко имена бяха похарчени ей така, с лека ръка", каза Стоичков в интервю за Труд.
"Твърде дълго се говореха глупости от рода на "Ама и ние сме играли на лоши игрища, но станахме добри футболисти!". Да, така е, но тогава и другите не играеха на много по-добри терени. А сега, като ходя да правя интервюта по водещите европейски клубове, все едно влизам в космически бази. Барокамери, ултамодерни апарати за възстановяване, медици, психолози, диетолози. Цели екипи за различните дейности. Голям замах, големи пари, голям футбол. Нещо, което е все по-далеко от България за съжаление", заяви той.
Стоичков каза, че се чувства предаден от вече бившия президент на БФС Борислав Михайлов.
На въпрос дали българският футбол си заслужава съдбата бившият селекционер отговаря: "Прекалено жестоко е. Прекалено. Колкото и да сме сгрешили. Но в едно съм убеден – прекалено силно дърпахме дявола за опашката. Крещяхме "Господ е българин!". И дърпахме. И белята стана. Помня аз, когато бях национален треньор. Разделение: червените – за, сините – не. Да се изгони Стоичков, пък след това и потоп. Имахме 23 или 25 точки в квалификациите. Сега имаме три."
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
бТВ Синема 05 май 21:00ч.
Режисьор: Ханс Петер Моланд
В ролите: Фарес Фарес Assad Николай Ли Карл Мьорк Джохан Луис Шмид Роуз Кнудсен Пол Свер Хаген Джоханъс
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!