За туризъма и прецакването

Преди две седмици решихме с мъжа ми да избягаме от София, ама да е някъде наблизо, че не ни се лашка дълго по прекрасните ни пътища. Аз се заех да избера място, щото съм по-важна... изискана и красива. Изписах в интернета почивка около София ама да не е Боровец. Излязоха какви ли не неща. Например - апартамент за 500 лв, .. и разни такива.

А аз искам просто стая, на прилична цена и на хубаво място. И тъка-тъка намерих най-евтиното - стая 85 лв., че има и ресторант, пътечки сред гора, романтично мостче, дето можем да се целуваме, ако бяхме с 50 кила по-слаби и  20 години по-младииии. В букинком викат - всяка стая е с балкон и телевизор. показвам го, а мъжът ми вика - Виктория, там е много тъпо! А, да бе, много разбираш ти, си помислих... А трябваше да питам  - ти пък откъде знаеш, ама не се сетих...  Аз тропнах с краче, като онази пеперудка, и в събота тръгнахме.

Преди това два пъти се обадих по телефона, да не би да се свършат стаите. щото прекрасно там... като пристигнахме - ха, ма то няма рецепция. Нищо, кво... Питаме в ресторанта кой ще ни настани в запазената стая. Сервитьорката леко се люшна от изненада, огледа ни от глава до пети и изчезна някъде. След малко се връща, намига на мъжа ми и ни води към една пристройка. Външен, остъклин коридор, с едни раздрънкани две маси, столове и прашясал бюфет с букет изкуствени цветя. Две стаи. Отключва едната. Стаята най-обикнавена, като за шофьор на ТИР, да си почине малко...

Често не сами....
- Ама ние не сме шофьори на тирове - обявявам очевидната истина.
- Ми...
- Моля ви, дайте ни друга стая!
- Нямаме, стаите са само 4...
- Ама няма балкон. И прозорците не се отварят....
- Няма балкон.
- Да, ама в букинком пише, че има.
Момичето ме погледна изумено.
- Че ние в букинком ли сме?!

Ох, майкооооо... Мъжът ми се подхилва. Става ми ясно, че няма да мръднем оттам до утре. Ми добре, примирих се, аре да се успокоя, да пием бира в рестораанта и да хапнем едни кебапчета. А после да се разходим. Да се разходим, ама няма начин да стигнем долу до реката, пътеката и романтичното мостче... Прибираме си се в стаята и мъжът ми понечва да пусне телевизора. Тцъ, не работи.

Пред угрозата да си приказваме 24 часа, той се залепи за жиците, взе да ги включва и изключва, да разглежда устройствата, извади си швейцарското ножче, дето е навсякъде с нас... докато накрая видя, че не става. Раменете му се смъкнаха надолу, очите му се напълниха със сдържани, мъжки сълзи... въобще остаря пред очите ми с 10 години от отчаяние... Ще си приказваме, ясно.

Е, накрая прекарахме добре, вечеряхме риби, пихме узита, аз приказвах, той кимаше. Сметката общо беше 250 лева, за 24 часа,като ни направиха отстъпка 20 лева, заради телевизора и тъжния мъж. Да вметна - в съседната стая имаше шофьор на ТИР... Не сам и буден почти до сутринта.
П.П. Няма да ви кажа кое е туй място, може и вие да се прецакате.

Виктория Тинтерова