Турският посланик спрял декларацията за арменския геноцид?

Бърза намеса на турския посланик срещу намеренията на българския парламент да приеме декларация, с която осъжда арменския геноцид и обявява 24 април за официален ден за почит към паметта на 1,5 милиона избити арменски граждани, е предотвратила гласуването на документа в Народното събрание. Той се е свързал с отговорни лица от управлението, за да настоява документът да не бъде разглеждан и приеман. Това съобщил пред БЛИЦ отлично информиран източник от средите на управляващите.

За подобен развой намекнаха и депутатите от „Атака”, като заявиха, че вчера е имало енергични совалки на колегите им от ДПС към кабинета на председателя на Народното събрание Цецка Цачева и обратно. Източникът на БЛИЦ не пожелал да уточни с кого точно е разговарял турският посланик – с Цачева или с премиера Бойко Борисов.

Мнозинството в парламента е решило да се съобрази с протеста на дипломата от южната ни съседка със съображението, че изострянето на отношенията между България и Турция ще се отрази неблаготворно на по-нататъшното икономическо и най-вече енергийно сътрудничество между двете държави. „България вече загуби възможността да доставя газ от Русия със спирането на „Южен поток”, ако прекъснем тази възможност и с Турция, ще изпаднем в много затруднено положение”, обяснил източникът на БЛИЦ.

Затова депутатите решили не да отхвърлят първата точка от дневния си ред за утре, когато трябваше да се гласува декларацията срещу арменския геноцид, а просто да я изместят на позиция, в която да не стигнат до нея на утрешното заседание. Това беше и сценарият на сутрешното екстрено вкарване на нови точки в дневния ред на депутатите за утре, както стана ясно по-рано днес. Управляващите разпределиха деликатната задача между ГЕРБ и Реформаторския блок.

Пръв сутринта на трибуната излезе Румен Христов от Реформаторския блок и предложи като първа точка за утре да се гледат промените в закона за земеделските земи. Последва го Менда Стоянова, която пък поиска като точка втора да се гледа законът за финансовите инструменти. Въпреки прегласуванията, поискани от депутатите от „Атака”, които са и вносители на декларацията за арменския геноцид, депутатите приеха промените в дневния ред с ясното съзнание, че едва ли ще стигнат до третата точка, под която остана декларацията. Утре парламентът се занимава със законодателната си дейност до 11.00 часа, а след това започва редовният парламентарен контрол.

С изключение на „Атака”, повече от народните избраници си спестиха коментари за отложеното гласуване. Лидерът на РБ Радан Кънев дори не знаеше, че депутатите му са подкрепили разместването на точките, а когато научил, отговорил: „Не мисля, че това е добра новина”. Йордан Цонев от ДПС отказал да отговори на въпроса на БЛИЦ за съгласието им дневния ред да бъде променен с аргумента, че темата на пресконференцията, която дава в кулоарите на парламента, е друга. Председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов пък заяви, че така е било предложено и така е било гласувано, защото според правилника на парламента, мнозинството от гласовете решава. От Патриотичния фронт умело избегнаха да дават обяснения, въпреки предизвикателството, което „Атака” им отправи, като припомни, че в 41 Народно събрание ВМРО също е била вносител на такава декларация. И въпреки факта, че лидерът им Красимир Каракачанов, който официално ще присъства на възпоминанието в Ереван като зам.-председател на българското Народно събрание.

Така декларацията, с която българският парламент трябваше да осъди арменския геноцид, бе отложена за девети път през годините за неопределено време, въпреки препоръката на Европейския парламент такава да бъде приета от всички държави членки на ЕС. Утре в Ереван се събират почти всички европейски лидери, за да почетат паметта на избитите арменци. В същото време се очаква Бундестага да приеме такава декларация, както и Австрия да направи това днес.