Ще има ли Лев Инс без Алексей Петров?

Не само Евро Инс има проблеми, и за другото голямо застрахователно дружество Лев Инс от днес нищо няма да бъде същото. Огласените лично от финансовия министър преди близо година – на 27 септември 2022 г., проблеми за милиони на застрахователната компания Лев Инс са най-вероятната причина за атентата срещу Алексей Петров. Въпросът на деня е ще я има ли нея и след него.

Връзката между застреляния Петров и Лев Инс стана публично потвърдена, след като в интервю за нет-канала Цанов напред и нагоре хакер разказа за заплахите, отправени към него от бившия служител в ДАНС след източване на информация от дружеството. А компанията се управляваше от може би най-близката до него дама. Последвали са още заплахи от Петров след излъчването.

 От думите на министър Росица Велкова на 27 септември м.г. на заседание на МС не стана ясно какъв е конкретният повод за вероятното изключване на България от системата Зелена карта, но отново се споменава за проблем със задължения на компанията Лев Инс към националното бюро. Велкова съобщава, че през първата половина на 2022 г. за пореден път са проведени редица работни срещи между представители на Комисията по финансов надзор, Лев Инс и националното бюро Зелена карта, по време на които са обсъдени "мерките, които следва да бъдат предприети с цел намаляване задълженията на застрахователя към бюрото и към други участници в системата Зелена карта.

Добавяме важната информация, че основен говорител срещу България по темата е била Италия, към чиито дружества е дължала пари Лев Инс. Това пък беше тълкувано от тогавашния финансов министър Велкова и като възможна съпротива срещу влизането на страната ни в Еврозоната.

Заради цитиране на тези думи дружеството заплаши сайта Медиапул с дело за 1 милион лева, с което направи всичко възможно само да навреди тотално на имиджа си и да предизвика недоверието на обществото.

Вместо да оправи проблемите си обаче, чрез лобиране от Петров, се опита да прокара в парламента текстове, които да го оправдаят и да го оневинят.

Което обаче не се получи. Даже тогава самите лидери на другите партии, начело с Христо Иванов, определиха бутащите поправката в Кодекса по застраховане в полза на Лев Инс като Коалиция Лев Инс. Именно Иванов, както и колегите му Мирчев и Панев от ДБ определиха проблема с неплащането на задължения на Лев Инс като заплаха за България по пътя за Еврозоната.

Междувременно през юли се разбра за най-големия теч на данни в България от 2019 г. насам, когато бе хакната Националната агенция за приходите (НАП), и вероятно най-мащабният пробив в сигурността на частна компания.

Такава оценка може да се направи на пълния комплект от лични данни на 2.25 млн. души, изпратени до пощата на Капитал и други медии от хакера (или хакерите), ползващ псевдонима "Емил Кюлев". Той твърди, че те са добити, чрез пробив в системата на най-голямата застрахователна компания по премиен приход в България Лев инс, пише Капитал. Това явно беше отговорът на хакера за по-горе цитираните реакции срещу интервюто му.

В базата данни се съдържат три имена на кирилица и латиница, ЕГН, номер на лична карта, адрес и в някои случаи мобилен номер. Данните включват и бивши клиенти на Лев инс, а вероятно и вече починали лица, защото ЕГН-тата достигат до 1925 г.

Трудно е да се направи точна класация на хакерските атаки, но тази срещу НАП определено печели по няколко параграфа. Тя засягаше повече хора, като обхващаше данни на над 6 млн. души.

През юли ставаше дума за систематизирана база данни, в която могат да се намерят лични данни и на обществени лица като бившия главен прокурор Иван Гешев и настоящия изпълняващ длъжността Борислав Сарафов.

Предвид огромния брой записи може да се предположи, че в него влизат всички бивши и настоящи клиенти на Лев Инс.

Капитал изпрати въпроси към Лев Инс и Комисията за защита на лични данни (КЗЛД) по отношение на теча на данни, но получи отговори само от държавната институция след дадения срок и след публикуването на статията. Въпросите и към двете са свързани с това дали клиентите на компанията са били уведомени, както предписва законът, и какви стъпки са били предприети. Архивите, разпратени към медии, са с дати от декември 2022 г. и януари 2023 г.

В отговор на въпросите на "Капитал" председателят на КЗЛД Венцислав Караджов казва, че в комисията не е постъпвало уведомление от компанията за нарушение на сигурността, както изисква европейския регламент. Мейлът на хакера отпреди няколко дни е изпратен освен до медии и до дадения за контакт от комисията Капитал се