Прокуратурата е осъдена за още 70 000 лв. заради Възродителния процес

            Неприключилото разследване за Възродителния процес за пореден път стана причина прокуратурата да бъде осъдена да плати солено обезщетение. Х.И.Д. настоява за 100 000 лв. заради за причинения стрес от това, че разследването за Възродителния процес, чиято жертва е и той, вече близо 30 години не е приключило. Съдия Богдана Желявска от Софийския градски съд приема доводите му, но определя за справедливо обезщетение 70 000 лв., видя "Сега" в решението ѝ. То не е окончателно и прокуратурата може да го оспори пред апелативния съд.

От учител - до Белене

Претенцията на Х.И.Д. е заради неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и приключване в разумен срок на разследването за Възродителния процес.

В исковата си молба той твърди, че е един от потърпевшите Възродителния процес. Живеел със семейството си в кърджалийското село Ненково, където работел като учител. През 1984 г., когато започнала кампанията на властта по принудителната промяна на турските имена, той отказал да смени името си и да спре да говори на майчиния си език. Бил задържан и на 7 януари 1985 г. и отведен на остров Белене. Там бил принуден да работи тежък физически труд. Условията на живот били извънредно лоши. Хранели се с мухлясал хляб и развалена храна. В килиите зимата било много студено, а лятото - топло и задушно. Навсякъде имало насекоми и гризачи.

На 4 септември 1986 г. мъжът бил изведен от лагера в Белене и бил отведен в село Доктор Йосифово. Било му наредено да не напуска селото и да започне работа в текстилната фабрика там срещу 40 лв. на месец. Там прекарал 26 месеца.

В началото на юни 1989 г. за няколко часа бил екстрадиран от страната заедно със семейството си и през Виена изселен в Турция, където живее и досега.

Собствената му държава го е прогонила и се наложило да започне живота си наново в една чужда държава, претендира той. И пише още, че след демократичните промени в страната очаквал, че новата власт ще предаде на съд и ще накаже виновните. Това обаче не се случило.

Пред съда дъщерята на Х.И.Д. разказва, че е била на 9 години, когато баща й е бил задържан. 4 месеца след отвеждането му от ДС семейството не знаело дали бащата е жив. За 20 месеца в Белене семейството го вижда два пъти през стъкло. След въдворяването му в Доктор Йосифово 4 пъти им е позволено да го посетят за по седмица. Според свидетелката целият живот на баща ѝ е минал в очакване - идвал в София, подавал молби, чакал и се надявал до получи отговор от държавата, но това не се случило.

Психологична експретиза по делото установява, че продължителността на разследването пречи на ищеца да преработи травматичните следи от случилото се, като непрекъснато актуализира преживяването му за жертва и усещането за безсилие от безнаказаността на преките извършители.

Разследване на близо 30 години

То е образувано през 1991 г. и до 1998 г. е разглеждано относително ритмично и бързо, като в този период обвиняемите са предавани на съд два пъти, става ясно от съдебни актове. И двата пъти съдът е връщал делото на прокуратурата, защото не са били посочени пострадалите от престъплението. От 1998 г. до 2001 г. не са извършвани никакви действия по посочването им. В периода 2001-2004 г. са установени и разпитани 312 пострадали от общо 446. Това е косвено доказателство за неоправданото бездействие от близо 10 г. за установяване на пострадалите. От 2002 г. до 2017 г. останалите 134-ма души не са разпитани - заради неправилно оформена съдебна поръчка или по други неясни причини.