Основанията за арест трябва да се съобщават незабавно на задържания, а не едва при обжалването: Съдът на ЕС

Основанията за полицейско задържане трябва да се съобщават на заподозрените и обвиняемите още при самото задържане или непосредствено след това и то с всички подробности, необходими за ефективната им защита.  Недопустимо е задържаният да научва основанията за ареста си едва когато и ако го оспори по съдебен ред, съобщава news.lex.bg.

Това постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване на съдията от Софийския районен съд (СРС) Мирослав Петров. То е отпреди две години и е във връзка с полицейския арест на 47-годишен мъж, който беше задържан за 24 часа след участие в протестите срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев през есента на 2020 г.

Диспозитивът на решението гласи:

Член 6, параграф 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото.

Член 6, параграф 2 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване.

За арестта на един протестиращ

47-годишният Васил Михайлов беше задържан за 24 часа на 2 септември 2020 г. в разгара на протестите срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Заповедта за ареста е издадена от полицай от софийското Второ РУП. В нея пише, че Михайлов е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР (полицията може да задържи лице, за което има данни, че е извършило престъпление) и за нарушаване на обществения ред. 47-годишният мъж е освободен на следващия ден и веднага подава жалба в Софийския районен съд (СРС), с която оспорва законосъобразността на заповедта за задържането си. Пред съда са представени докладни полицейски записки, от които става ясно и защо е бил арестуван за 24 часа. В тях се твърди, че по време на протестите пред Народното събрание на 2 септември Михайлов се е опитал да премине през полицейския кордон, нанасяйки удари с ръце и крака по щитовете на служителите на МВР и отправяйки цинични реплики към тях. Въпросните записки обаче не са били представени на мъжа след ареста му.

Запитването на съдия Петров беше за това дали практиката на българските съдилища, според която основанията за задържане могат да се изведат от материалите по евентуално образуваното впоследствие наказателно производство, или пък заповедите за задържане изобщо да не се мотивират, отговаря на Директива 2012/13/ЕС от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство.

Според Закона за МВР ( чл. 74, ал. 2, т. 2) основен реквизит на заповедта за задържане са фактическите и правни основания за задържане. Преобладаващата съдебна практика обаче приема, че е допустимо тази информация да не се съдържа в писмения акт за задържане, а в други съпътстващи го документи, макар те да не се предоставят на задържания по време на ограничаването на правото му на свободно придвижване. Това становище е аргументирано с Тълкувателно решение № 16 от 31 март 1975 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд, в което е прието, че: „Мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта“.

Според Директива 2012/13 обаче заподозрените и обвиняемите получават информация за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, незабавно и с подробностите, необходими, за да се гарантира справедливостта на производството и ефективното упражняване на правото на защита, като този времеви критерий се прилага и в случай на арест и задържане.

Решението на СЕС

В решението си най-напред, СЕС уточнява, че Директивата относно правото на информация в наказателното производство е приложима към разглеждания случай, доколкото издадената заповед за задържане е във връзка с данни за престъпление, за което заподозряното лице е било формално уведомено. И припомня, че тя предвижда, че заподозрените или обвиняемите лица следва да бъдат уведомени за престъплението, в извършването на което са заподозрени или обвинени.

Тази информация следва да им се предостави „незабавно“ (не по-късно от техния първи разпит в наказателното производство от полицията или от друг компетентен орган) и то с всички подробности, необходими, за да се гарантира справедливостта на производството и ефективното упражняване на правото на защита, без да се вреди на разследването, посочва СЕС.

Съдът разяснява, че към общото задължение за предоставяне на информация относно престъпното деяние, се добавя и допълнителното задължение за предоставяне на информация относно основанията за арест или задържане в случаите, когато заподозрените лица или обвиняемите са арестувани или задържани.

„По този начин се гарантира не само, че тези лица ще имат възможност да подготвят защитата си във връзка с престъпното деяние, но и че ефективно ще могат да упражнят правото си да оспорят законосъобразността на задържането или ареста, когато спрямо тях са предприети подобни принудителни мерки. Именно, за да се гарантира посочената цел, информацията за основанията относно задържането на заподозрените или обвиняемите лица, съдържаща и описание на релевантните факти – време и място, форма на участие в престъплението и неокончателна правна квалификация, следва да им бъде предоставена възможно най-бързо, а именно в момента на задържането или в кратък срок след това“, заяви съдът в Люксембург.

В решението се посочва, че обстоятелството, че актът за задържане не съдържа достатъчно информация за фактическите и правни основания за тази мярка, не е пречка задържаните или арестувани лица да оспорят ефективно законосъобразността на ареста или задържането си, стига данните, съдържащи се в други документи, съставени от компетентните органи и съобщени на тези лица, да им позволяват да разберат тези основания. „Следователно документите, различни от акта за задържане, които съдържат необходимата информация относно основанията за задържането, трябва да бъдат съобщени възможно най-бързо на арестуваните или задържаните лица“, пише съдът. И заявява, че правото на ЕС не допуска тази информация да бъде съобщена на задържаните едва при евентуално оспорване на законосъобразността на ареста пред съда, а не в момента на задържането или непосредствено след това.