Мъж с парализа ходи естествено след мозъчни и гръбначни импланти

Ново изследване разкрива как едно медицинско устройство е помогнало на човек с парализа да проходи отново естествено, повече от десетилетие след травмата.

Д-р Грегоар Куртин и колегите му от Швейцарския федерален технологичен институт в Лозана разработват и имплантират "мозъчно-гръбначен интерфейс", който създава пряка неврологична връзка между главния и гръбначния мозък. Имплантите в мозъка проследяват намеренията за движение, които се предават по безжичен път на обработващ модул, който човек носи външно, подобно на раница. Намеренията се превръщат в команди, които обработващият модул изпраща обратно чрез втория имплант, за да стимулира мускулите.

Резултатите от изследването, публикувани в списание Nature, очертават успешни резултати за един участник в проучването от Нидерландия, предаде CNN.

40-годишният Герт-Ян Оскам е останал парализиран след инцидент с мотоциклет в Китай преди повече от десет години. Краката му са били увредени, както и ръцете и торсът му.

"Желанието ми беше да ходя отново и вярвах, че това е възможно", каза Оскам на брифинг с журналисти тази седмица. "Преди това опитах много неща, а сега трябва да се науча отново да ходя нормално, като естествено, защото така работи системата."

Оскам каза, че може да извърви поне 100 метра (около 330 фута), в зависимост от деня, и да стои без да използва ръцете си в продължение на няколко минути. Той каза, че това е полезно в ежедневието му, като например когато наскоро трябвало да боядиса нещо, но нямало кой да му помогне, затова застанал и го направил сам.

Предишни изследвания показаха, че целенасочените електрически импулси могат да стимулират зони на крака, необходими за ходене.

Но тази нова технология позволява по-плавни движения и по-добра адаптация към променящия се терен, тъй като според изследователите тя възстановява връзката между два региона на централната нервна система, които са били прекъснати поради травма на гръбначния мозък.

Преди това на Оскам са били имплантирани устройства за стимулиране, но той е трябвало да направи движение, за да задейства стимулацията.

"Сега мога просто да правя каквото си искам и когато реша да направя крачка, стимулацията ще се задейства", казва той.

Кортин казва, че тази стимулация е различна, защото Оскам има "пълен контрол върху параметрите на стимулацията, което означава, че може да спира, да ходи, да се изкачва по стълби".

След операциите за имплантиране на устройствата неврологичните канали за комуникация са установени бързо. Оскам правеше крачки в рамките на един ден след обучението.

А връзката остава надеждна в продължение на повече от година, включително времето, което Оскам прекарва у дома. Самостоятелното ходене с помощта на "дигиталния мост" също така му е помогнало да възстанови достатъчно сили, за да прави някои стъпки дори когато той е изключен.

Оскам е първият участник в проучването, но изследователите са обнадеждени за бъдещите възможности. Това изследване потвърждава възможността за повторно създаване на неврологична връзка между главния и гръбначния мозък, а връзката се осъществява бързо. Разширяването на обхвата на тази връзка би могло да помогне и на хора с парализа на ръцете и дланите или претърпели инсулт, казват те. Но те биха искали да намалят размера на системата, за да я направят по-преносима.

"Концепцията за цифров мост между главния и гръбначния мозък предвещава нова ера в лечението на двигателните дефицити, дължащи се на неврологични заболявания", пишат изследователите.