Даваме $100 милиона на Украйна, за да не ни спрат газта

Европейският съюз от една страна порица Русия, но от друга реши помощта

му за Украйна да бъде във вид на пари, с които да си плати дълговете към

Газпром. Сделката е от типа: с един куршум - два заека. Хем  газовото

кранче към Стария континент няма да бъде спряно от Путин, хем Брюксел си

изми ръцете, че е дал едно рамо на Киев. Общата сума, която ще отпусне

ЕС ще се равнява на 2 милиарда евро или около 2,5 милиона долара - валутата, в която смятат

в бившия СССР. Това означава, че като 1/28 част от Евросъюза, от джоба

на българския данъкоплатец ще бъдат взети 100 милиона долара, които той

е внесъл в общия бюджет, разпределян от Брюксел. Парите са точно

толкова, колкото да се погасят дълговете на всички болници в нашата страна.

За да се пошегува със ситуацията, премиерът на Русия Медведев прие шефа

на Газпром Алексей Милер в Кремъл, за да бъде обявена новината, че

намалението на цената на газа, което по Коледа Москва подари на Киев, ще

бъде отменено от 1 април, понеже украинците не са се показали като добри

партньори и на практика от Нова година изобщо не си плащат сметките. До

края на този месец те ще достигнат около 2 милиарда долара с

непогасените задължения от миналата година.

Къде се губят 1/2 млрд. от Брюксел?

Очевидно тези пари ще бъдат върнати обратно на еврочиновниците.

Официалната формулировка за 20% от помощта към Украйна е за различни

видове консултации на новата власт от страна на ЕС. В това число и за

управлението на централната банка на страната.

ЕС одобри и някои мерки за 2015-2016 година, според които в „средносрочен план”

Майданът може да вземе още милиарди, ако има проекти

Рамката е 8 милиарда кредити от Европейската банка, но те ще се отпускат за конкретни бизнес идеи и съживяване на местната икономика. Нищо чудно, с тях да се погасяват и стари борчове.

По този повод, опозиционният на Кремъл вестник КомерсантЪ, който не би

могъл да бъде обвинен в любов към Путин, пусна интересна новина. Оказва

се, че руските банки са раздали 10 милиарда долара на украински

предприятия. Много от тях след изострянето на отношенията към тяхната страна

искат замяна на дълг срещу собственост

Забавно е, че основният спонсор на Майдана - видният украински олигарх

Петро Порошенко например е заложил 61% от основните си предприятия в

една от московските банки. Сред най-заплашените е Ростовската

въгледобивна компания на олигархичния гигант Запорожсталь заради над 84

милиона долара задължения по кредити. Групата вече е закъсняла с вноски

за 26 милиона и е на ръба да загуби собствеността си. Там са

заложени също и Украинските железници, които ще поемат следващия пакет

от ЕС

за приобщаването на страната. Причината е, че Украйна трябва да премине

от руския към европейския стандарт линии. За лош късмет, тя е заложена в

държавната руска Сбербанк. Най-голямата украинска верига хипермаркети

пък е закъсала с дълг от 70 милиона към друг московски трезор. Тя вече е

запорирала сметките на фирмата.

В задачата се пита дали пък Москва няма да извади най-голяма изгода от

революцията в Украйна?