Държавата оставя Шипка на вандалите

От 23-ти юли мемориалният комплекс на връх Шипка остава неохраняем. Полицейската охрана ще бъде свалена, тъй като с Постановление № 4 на Министерския съвет Шипка е изключена от списъка на стратегическите обекти, които се охраняват от Министерството на вътрешните работи.

Мярката се налага с цел реализиране на икономии. Директорът на Националния парк-музей "Шипка–Бузлуджа" Данчо Данчев е получил предизвестие от МВР, че от следващата седмица полицейските служители напускат комплекса. Данчев определи случващото се като доста сериозен проблем, тъй като в музейната експозиция на Паметника на свободата има стотици ценни експонати от Руско-турската освободителна война. Освен това част от експозицията е на открито и така ще се превърне в лесна плячка за крадците.
Храм-паметникът Шипка е създаден в почит към драматичните исторически събития от Руско-турската освободителна война. Това събитие предизвиква редица български творци да възпеят големия подвиг на Опълчението и да увековечат делата на онези, които проливат кръвта си за да се нарече България свободна. Като най-знаменитата творба остава одата "О, Шипка!" от цикъла "Епопея на забравените" на Иван Вазов. През 1920 г. живите ветерани-опълченци се събират на нов конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Шипка. Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва. Паметникът е открит тържествено през 1934 г. Той представлява голяма каменна кула с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м. и височина 4 м. Женска фигура олицетворява Победата над турските войски. На първия етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на героите на Шипченската епопея. Над него има още 7 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. На върха на кулата се открива прекрасна панорама на върха Шипка и околността.
Шипченската епопея включва боевете, които са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход, където са върховете – Свети Никола, Орлово гнездо, Шипка и др.: превземането на прохода от руски части първа битка при Шипка, решителните боеве 9 - 11 август 1877 г. втора битка при Шипка и Стоенето на Шипка. Българското опълчение, XXXVI- Орловски Пехотен полк и XXXV- Брянски Пехотен полк отблъскват 27-хилядна редовна турска войска, като в това число не са включени башибозушките орди. Шипченския отряд под командването на генерал-майор Николай Столетов е 7500 войника и 27 оръдия срещу Централната османска армия под командването на Сюлейман паша. В комплекса Шипка влиза и старата реставрирана църква. При реставрацията ѝ в нея бил открит един от най-старите български ръкописи – Енински апостол от 11 век. На север се намират селищата Шипка и Шейново, обезсмъртени от Освободителната война. От тези селища започва националният паметник Шипка. Край Шейново е паметникът на победата. Тук е била разбита и пленена войската на Вейсел паша.
Едва ли има държава в света, която по такъв вандалски начин се отнася към светините си, защото в крайна сметка правителствен документ зачерква едно от най-великите достижения на българския дух в борбата за свобода.