Богомил Манчев – ток и жица

“Всеки министър, иска или не, трябва да се съобразява с "Риск инженеринг", заявява в свое интервю Богомил Манчев. Който и да бе министър, със сигурност щеше да подреже крилете на човек, който си позволява подобна надменност. Особено, след като е направил парите си благодарение на държавата. Както и всеки в енергетиката, където само между 2004 и 2006 г. България е изсипала над 4 милиарда лева, а по прогнози само през тази година 40% от всичките 6 милиарда евро инвестиции в икономиката ни (това прави към 5 милиарда лева) ще бъдат именно в този сектор.
Богомил Любомиров Манчев е роден на 31.12.1957 г. в София. През 1985 г. се дипломира в Техническия университет. Инж. Манчев постъпва на работа в оперативното звено на АЕЦ Козлодуй и бързо се издига до дежурен инженер на новопостроения тогава блок 5 с новата за България мощност от 1000 MW. От 1988 до 1992 г. работи като старши експерт в Централната лаборатория по системи и управление. Междувременно взема активно участие в пускането в експлоатация на блок 6 на АЕЦ Козлодуй, където отново заема длъжността на дежурен инженер на блок. От присъединяването си към Риск инженеринг през 1992 г. до 2001 г. е бил заместник управител, а от 2001 до 2002 г. е управител на дружеството. След преобразуване на Риск Инженеринг в акционерно дружество заема поста изпълнителен директор и същевременно е основен акционер и член на Съвета на директорите. През 1995 г. основава Джи Си Ар ООД със съдружници Риск Инженеринг и Gilbert Commonwealth Risk Ltd., на което и досега е управител.
Звездният му час настъпва с идването на власт на НДСВ. Неговите приятели Милко Ковачев и Веселин Близнаков са избрани съответно за министър на енергетиката и за шеф на парламентарната комисия по енергетика – входа и изхода в бранша.
Според в. Банкеръ по царско време се приватизират 66% от държавното участие в сектора и по оценки на Центъра за изследване на демокрацията процесът довежда до оборот от 2 млрд. лева под масата.
Големият проект на групата обаче е съвсем друг - подновяването на идеята АЕЦ Белене. При царското правителство за архитект-инженер на проекта е избрана Парсънс с подизпълнител Джи Си Ар, чийто мажоритарен собственик е Риск инженеринг, а за финансов консултант - Делойт.
Според различни източници следващият министър на енергетиката Овчаров не харесва финансовия консултант и смята, че Фронтиер (вързката с която бе повод за оставката му) с опита си в проектното финансиране може да се включи.
Желанието на Овчаров да включи още един консултант по проекта се натъква на съпротивата на Парсънс и Риск. Богомил Манчев отрича да е имало натиск за смяна на консултанта, пише пресата. Изборът на Парсънс и Риск за консултанти при модернизацията на 5 и 6 блок в АЕЦ Козлодуй бе призната официално едва преди три години. Той е направен без търг или конкурс, стойността на проекта е 24 млн. евро.
Договорът за ТЕЦ Марица-изток 2 е спечелен след обществена поръчка при втория опит на централата да си избере архитект-инженер за рехабилитацията. Първият, спечелен от американската компания С&Л енджиниърс лимитид и Енергопроект, се проваля заради липса на средства. При обявяване на нова процедура Парсънс се оказва единствен кандидат заедно с Риск инженеринг с оферта от 18 млн. евро.
При последната проверка на енергийното министерство в ТЕЦ-а се установи завишаване на разходите за консултантски услуги. Битката за централата започва още през 2003 г. Тогава чрез обществени поръчки са сключени два договора за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и технико-икономическото проучване (ТИП). И двата са подписани от тогавашния министър на енергетиката Милко Ковачев. Цената на двата договора е между 9 и 10 млн. лв. В края на 90-те години държавната фирма Енергопроект, чийто кадър е и Румен Овчаров, прави подобни проекти - ОВОС за Козлодуй и технико-икономическо проучване за Белене. За свършената работа получава около 300 000 лв. За кого е завишена 30 пъти цената на проектите? Контрактите са сключени с пряко договаряне, а не чрез конкурс. Парите, които официално плаща НЕК ЕАД, усвояват Парсънс Иендси България ЕООД (така е според официалната регистрация на фирмата), с подизпълнител от българска страна Джи Си Ар ООД. Справка показва, че зад фирмата стои човекът на Милко Ковачев - Богомил Манчев, пише Стандарт.
След като Румен Овчаров е отстранен, на тепиха остава само един опониращ на “октопода” боец. След шумен скандал през лятото на 2003 г. изгрява звездата на Христо Ковачки. Той купува 70% от уникалното предприятие Атоменергоремонт, а после се сдобива с цяла енергийна империя.
Големият сблъсък между двамата ще бъде АЕЦ-Белене, чиято финансова оценка засега е 4 млрд. евро, но може да надхвърли 6 млрд. евро. 30 процента от тези огромни пари - 1.2 и 2 млрд. евро са резервирани за български фирми. По информация на изпълнителя Атомстройекспорт, 25 български дружества кандидатстват за подизпълнители на строежа, но не е ясно все още кои от тях ще отговорят на критериите на руснаците и ще се уредят с договори. Между другото 25 са и дружествата, в които участва Риск инженеринг . Собственик на 90 на сто от компанията е Богомил Манчев, който е и председател на Българския атомен форум.
Всичко щеше да бъде прекрасно, ако не се бе изказал Стефан Гамизов. Известният консултант и политически анализатор заговори за мафия в енергетиката дни след убийството на един от големите експерти в империята на Ковачки – шефа на Атоменергоремонт Борислав Георгиев. И добави, че Станишев е взел твърдо решение да прекърши гръбнака на олигархическите мечти за векуване в бранша.
Говори се, че в момента Манчев пък търси път към ГЕРБ. Приказката продължава...