Губим милиард годишно от лошо образование

Интересен факт е, че най-голям е ръстът на трудните за реализация дисциплини. Например за последните 10 години 78 % повече хора са се дипломирали по журналистика, 37 %  повече са обучаващите се по изкуства, а студентите по икономика и маркетинг са се увеличили с 33 на сто. Сред останалите специалности, при които има по-голямо предлагане на свободни места, отколкото търсене от страна на работодателите са психологията и публичната администрация.
Румъния харчи за висше образование 900 милиона годишно, което е 9 пъти повече от България при 3 пъти по-голямо население. Средно аритметично това означава, че дава 3 пъти повече за просвета.

Друг интересен факт е, че в момента за сравнение с преди 10 години, завършват 3 пъти по-малко младежи.
Изключително смешен е и рейтингът на висшите учебни заведения. Например Американският университет изостава от измисленото училище по икономика в Ботевград и от Свищовската стопанска академия,  известна с корупцията си. Това означава, че и рейтингите на университетите ни не са истински.
А близо една четвърт от завършилите висше образование у нас през последните пет години не се осигуряват в страната.
Според статистиката на Българската стопанска камара всеки трети висшист не работи по специалността си. А повече от половината, завършили магистратура работят нещо, което не изисква висше образование. Това означава, че държавата харчи повече от 200 милиона годишно е, за да субсидира „ненужни“ специалисти.