Евразийски съюз - новата визия на БСП за развитието на България?

 Г-н Чуков беше съветник на министър-председателя Сергей Станишев по време на Тройната коалиция, а след това работеше в централата на БСП. Затова е неизбежен и въпросът до каква степен неговите възгледи са споделяни и от председателя на БСП и на Партията на европейските социалисти (ПЕС) г-н Станишев. Дали европейските социалисти са наясно че той е сред привържениците на Евразийския съюз на Владимир Путин?

Колкото и да ни е неприятно, България се отдалечава от Европейския съюз. Това беше изразено най-ясно от посланиците на Франция и Германия, които в становището си за водената от правителството политика отбелязаха в заключение: „Доброто управление на страната е в интерес на всички българи. Но също така е в интерес и на всички европейци: в качеството им на данъкоплатци (около 40% от отпуснатите на България европейски фондове идват от немските и френските данъкоплатци); защото нашите икономики са взаимно обвързани; и просто защото нашите съдби занапред са свързани.” Последваха сходни, макар и може би не толкова остри изказвания на редица други посланици на ключови страни от Европейския съюз. С различни свои жестове и интервюта подкрепа за протестите и тревога от развитието на обстановката в страната изказаха посланиците на Великобритания, Белгия, Холандия – ключови държави в Европейския съюз. Последва изказването и на еврокомисаря Вивиан Рединг, която каза: „симпатиите ми са на страната на българските граждани, които протестират на улицата срещу корупцията”, а както стана ясно темата за скандалните назначения са били засегнати и в устния доклад на Европейската комисия за България. Едва ли някои сериозно си мисли, че посланиците на толкова важни страни членки на Европейския съюз биха могли с лека ръка да се ангажират с писмено становище по случващото се в България, без това да е позицията на техните правителства.

Но управляващите в България не споделят това мнение. Те се направиха на глухи и слепи за всички тези знаци. Премиерът обяви, че знае кой организира протестите и когато това стане ясно след години щяло да бъде много интересно – очевидно той разполага с поверителна информация, която не може да разгласява. Предпочита да повярва на конспиративна теория, защото така светът изглежда по-лесен за обяснение. Само че в изказванията и действията на нашите партньори няма никаква конспирация – те изказват мненията си открито и гласно. Може би затова и премиерът реши да ги игнорира. Същевременно представители на управляващото мнозинство не успяха да си сдържат нервите: „В България свикнахме посланиците на други държави да ни се бъркат във вътрешните работи. Ако това се беше случило в друга държава, тези посланици отдавна щяха да са изгонени”, отбеляза г-жа Татяна Буруджиева. А тези дни външният министър Кристиан Вигенин добави: „все пак има една граница, която един посланик не трябва да пресича”. Единственото неясно в изказването на г-н Вигенин е кой точно от всичките посланици има предвид.

Конспирация срещу прозрачност. В това е дилемата на българското правителство. То предпочита да вярва на конспирации, вместо на ясни изказвания. Едното предлага уюта на скритото обяснение, другото предлага неприятната истина.

Вероятно посланиците на страните от Европейския съюз и представителите на Европейската комисия трябваше да започнат да правят конспиративни срещи и да оказват подмолни влияния върху политическите партии, докато в същото време правят обтекаеми политически изказвания – може би тогава гласът им щеше да бъде чут по-добре от българското правителство. Защото този начин на поведение е по-познат на управляващите пред интервюта и писмените становища. Точно в това се състои разликата в начина, по който се прави политика в Европа и в България. В това се състои и предимството на г-н Пеевски пред всички тези посланици.

Всъщност в това се състои разликата между Европейския и Евразийския съюз. Когато формулирал поканата си за членство на България в Евразийския съюз руският депутат се позовал на културната и духовна близост между България и Русия. Не оспорвам исторически обоснованата културна и духовна близост между България и Русия, но изпитвам дълбоки съмнения в културната и духовна близост между България и начина, по който са управлявани Русия, Казахстан и Беларус. Подобно на цитирания от г-н Чуков руски политолог, неотдавна един скандален руски свещеник заяви в присъствието на г-н Станишев, че България и Русия са част от единната православна държава.

Така е в Евразийския съюз – една все още несъществуващата организация, която на теория трябва да надгради съществуващия митнически съюз между Русия, Казахстан и Беларус. Евразийският съюз е неприкрито носталгичен към Съветския съюз, а квази-интелектуалните дрехи на новата организация са съшити от меко казания спорен руски философ Александър Дугин. Това е проект, който дори не си прави труда да прикрие желанието за политическо утвърждаване на икономическата експанзия на Русия.

Всичко това са просто съвпадения – протестите в България, изказванията на европейските посланици и изказванията на руски депутати, срещу които не реагира нито г-жа Буруджиева, нито г-н Вигенин. Тези съвпадения показват известна тенденция – тенденция на затваряне и оглушаване към исканията на протестиращите и към посланията на Европейския съюз и на отваряне към конспиративните теории и геополотическото задкулисие. Всъщност, българските социалисти енергично защитават националния ни суверенитет от Европа, но остават безмълвни, когато става въпрос за Русия.