Старите сгради по Царя потъват заради метрото

Оцеляването на стогодишни сгради - част от историческия център на София, е реално застрашено от строежа на метрото, който е на метри от тях. Преди броени дни в медийното пространство се появиха тревожни данни за състоянието на сградата на Централния военен клуб, която се наклони опасно с 4 см към бул. „Цар Освободител“ заради изкопните дейности в отсечката от пл. „Св. Неделя“ до Стадион „Васил Левски“.

Вестник 19 минути пръв предупреди за проблемите на сградата още през октомври 2008 г. Тогава шефът на метрополитена инж. Стоян Братоев обясни, че пропукването е комплексно и част от пукнатините са били налични още преди да започне работата по подземната железница.

Изкопните работи за метрото, чието трасе минава на 20 м дълбочина почти до знаковата сграда, имат лавинообразен ефект. Подобни проблеми са сполетели и други над 100-годишни сгради, разположени покрай жълтите павета, научи 19`. Става дума за сградите на Австрийското посолство и на Българската академия на науките (БАН).

Първа на „лечение“ е била подложена сградата на посолството. Там наскоро са извършени укрепителни дейности на една от стените на постройката. Вътрешни поражения обаче нямало.  

Не е така с Българската академия на науките. Там са повредени вътрешни помещения, има пропукани стени и изпадали орнаменти. Специална комисия е огледала щетите и е дала заключение, че засега пукнатините не са се увеличили. През месец август предстоят ремонтни дейности.

Както във Военния клуб, така и в другите две постройки укрепително-ремонтните дейности ще бъдат извършени от японската корпорация „Тайсей“, която прокопава тунела за метрото в централната отсечка.

Военният клуб е граден по проект на прочутия чешки архитект Антонин Колар преди повече от 100 години.

Според служители на клуба, цитирани от в. „Труд“, „почвата под сградата е нестабилна. На 5 м дълбочина излизат кал и вода. Чак на 12 м земята става твърда“.

И точно там обаче и изкопните работи са най-близко – почти на 20 метра.

Не по-малко ценна от архитектурна гледна точка е сградата на БАН, чиято основна постройка става факт през далечната 1892 г. Проектът е на швейцарският архитект Хенри Майер.

Друга стара и култова за столицата сграда – на Софийския университет, е една от малкото, които не са пострадали.

По думите на проф. Иван Петков за щастие досега няма никакви поражение. Той си обяснява това със структурата на почвата там, която било много здрава.

Проблемен обаче е друг обект по протежението на метрото. Паметникът на Съветската армия в Борисовата градина също е застрашително пропукан в основите си, видя 19`. Преди две години за проблема алармира общинският съветник Мартин Заимов. И до днес пукнатините са факт, както и работата по подземната железница в непосредствена близост.