Софийските чадъри

Макар да сме известни с”българския чадър”,за който последни проучвания твърдят, че всъщност не е съществувал, у нас няма традиция нито в чадъроправенето, нито в чадъроносенето.

Или ако е имало, е изчезнала както изчезват постепенно всички излишно затрудняващи ни неща,с изключение на администрацията.
Една от историите за създаването на чадъра е китайска, разбира се, и е за най-известния някога майстор – дърводелец Лу Бан.

Съпругата му Юн всеки ден му носела обяд, но като дойдел дъждовният период, тя пристигала винаги мокра. Затова майсторът направил по пътя няколко павилиона, за да се подслонява, но и това не помогнало. Един ден Юн въздъхнала “ех,ако си имах един павилион, който мога да нося със себе си...” Речено-сторено – Лу Бан направил малък павилион, монтирал му дървена дръжка и механизъм да се отваря и затваря. И ето ви чадър.

Древните китайци го наричали “подвижна къщичка”. Може да се каже,че сега потомците на този майстор ни дават възможност на всеки ъгъл по най-оживените улици да си купуваме чадър (за общо взето еднократна употреба) на цена между 2 и 3 лева. Зависи къде е ъгълът.

Това изглежда е една от причините да се руши уважението към този атрибут, който по принцип би трябвало да говори много за притежателя си. И е съвсем обичайно да срещнете добре изглеждащи и гледани жени и момичета с всякакви”трошляци”.

Има и „по-изискани” китайски чадъри – четворно сгъващи се, по 5-6 лева и пак за толкова – големи, “автоматично” отварящи се (не и затварящи се).

Магазините на големите марки, наред с другите аксесоари, предлагат и чадъри, но въпреки цените им и те изглежда не са произведени другаде, освен в Китай.
Редно е в магазините за чанти да има и чадъри и в наистина някои е така. Като реверанс все пак към българското, ще споменем магазините”Светла”, където чадърите са с цени между 16 и 49 лева, марка “Кремо”. Детските са по 9 лева. Важно е децата да си имат собствена защита от дъжда, може би това е един от начините да се възпита истинско отношение и уважение даже към тази част от общия ни изглед.

Тук трябва да се добави и възможността да се купи чадър в интернет, има разнообразно предлагане.
Иначе е разбираемо малко немарливото ни отношение към чадъра, защото е вещ, която все забравяме някъде, или губим. Не случайно анекдотите за разсеяни професори са пълни с чадъри. За Айнщайн разправят,че в ъгъла на аудиторията, в която четял лекции задължително имало по един чадър. Веднъж валял проливен дъжд и студент му напомнил да си вземе чадъра. Айнщайн дълбоко се замислил и казал: “Аз непрекъсното си забравям чадъра и затова имам един вкъщи и един тук, обаче ако взема този тук, вкъщи ще ми станат два, а тук няма да имам”. И си тръгнал в пороя.
Let the sunshine! / Пусть всегда будет солнце!