Най-великата песен и химнът на Васил Найденов първо е изпълнена от Цветана Манева. Тя изпълнява главната роля във филма Почти ревизия – 4-серийна поредица на БНТ от 1982 г., в чийто първи епизод прозвучава както мелодията, така и песента, звучаща на фона на посещение в домашното мазе, за да бъде събран багажът на героинята. Част от текста е същият, но някои думи са по-различни. Даже се превръщат в нарицателни: „този мой един живот”.
Най-вероятно, тъй като композитор е Стефан Димитров, неговата жена Богдана Карадочева е записана в Уикипедия като изпълнител, но не може да бъде сбъркан нейният великански глас и шансонната й бленда с актьорското пеене с треперещ тон на Манева, които звучат от екрана. Тогава тя е партиен секретар и народна артистка, а впоследствие се издига до кандидат – член на ЦК на БКП и заместник-председател на Съюза на артистите в края на соца.
Режисьор на филма за самотна майка на няколко деца от различни мъже, която искат да изселят от панелния й апартамент е Тодор Стоянов по сценарий на Николай Никифоров, а тази седмица я излъчи почти 40 години по-късно БНТ4. Оригиналният текст на песента е на Кръстю Станишев.
В мъжките роли са Иван Андонов, Коста Цонев, Кирил Господинов и други видни актьори от онази епоха – повечето вече не са между живите.
Мария Пенчева
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Спазвайки добрия тон, ще попитам за автора на "компетентното" изказване кой какво точно изпълнява. Проверявайте си информацията преди да се изказвате публично. Понеже Богдана била жена на Стефан, "най-вероятно" според автора била записана като изпълнител... Е,браво! Мога да Ви дам телефона на Богдана, да я попитате кой изпълнява песента. Ако Ви интересува. И след това да си смените заглавието на "статията".
бТВ Синема 28 април 21:00ч.
Режисьор: Микел Норгард
В ролите: Николай Лий Коос, Фарес Фарес, Пилу Асбек, Давид Денсик, Даника Чу
По улицата върви блондинка. Едната и гърда изскочила от блузата. Всички ахкат и охкат, и само един полицай намира в себе си мъжество да й каже:
- Госпожо, защо сте в такъв вид на обществено място!?
Тя си поглежда гърдата и възкликва:
- Ужас! Забравила съм си детето в автобуса!