Понеже кампаниите за нови депутати и за президент връщат актуалността на темата за нарцистичното разстройство, което е типично за политическите лидери – писали сме по темата, решихме, че периодът е подходящ за лайфхак как да се оправяме, ако животът ни налага общуване с такъв тип хора. „Нарциси” нашата нация, съставена предимно от велики личности, гении и звезди, е наспорила около нас: половинки, приятели, роднини, шефове и подчинени с този тип психика. И напоследък международните научни изследвания показват: нарцисизмът далеч не е типичен само за мъжете, както се приемаше миналия век. Жените са не по-малко подвластни на този голям проблем.
Как да познаем „нарциса”? На пръв поглед много от тях са добри комуникатори. Това обаче е начално впечатление заради добрия им външен вид – ако нямат природна красота, те са изработили със суетността си стил – собствен или поне тренди/моден, чар и всякакви навици, с които да обезоръжават околните.
При по-дълбоко взиране и опознаване обаче, човек разбира, че си има работа с труден, а понякога и с много тежък характер. Той представя своята вътрешна неувереност, която си мисли, че е скрил завинаги зад външната си броня, смятана от него за съвършена във всяко отношение, като „принципи”, „чест”, „име”, за които е готов да се скара 100 пъти на ден с всеки и то жестоко. Всъщност това са вътрешни затвори – писахме по темата, които издават психологически проблеми.
Едно заглавие на стара песен на Джана Нанини сякаш е перфектната формула за какво иде реч: Красив и невъзможен. Отнася се и за дамите с подобен психотип.
„Нарцисите”, колкото и елегантно да го прикриват, всъщност са хора, които имат сериозни комплекси, което по-изискано психолозите наричат – нужди от компенсации. При едни от тях, съвсем по Фройд, проблемът е кодиран в детството от родители, които или са били твърде заети със себе си и отношенията си – това често става при трудни битови условия, каквито имаме всички у нас, при драматични раздели – за хлапетата често това е удар за цял живот, защото смятат, че са виновни за разпада, или при възрастни със зависимости – дори манията да не е била по алкохол или наркотици, а работохолизъм например. Детското: „никой не ме обича”, което се получава в резултат, при някои хора избива в юношеското и възрастното: „всички трябва да ме обичат/слушат/следват/да ми се подчиняват”.
Такива хора имат нужда от компенсиране, защото не са уверени във важността на личността си. Те имат мания потребността непрекъснато да бъдат забелязвани, да бъдат в центъра на събитията, дори уж небрежно да са седнали встрани, очаквайки вниманието на околните да се насочи към тях, въпреки това, сякаш ненатрапчиво.
Обикновено това е комбинирано с друго ясно от тях, поне на подсъзнателно ниво, качество/липса на качество – посредственост. Тъй като не могат да постигнат по естествен път
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Избягването на наборна военна служба в ...
бТВ Синема 05 май 21:00ч.
Режисьор: Ханс Петер Моланд
В ролите: Фарес Фарес Assad Николай Ли Карл Мьорк Джохан Луис Шмид Роуз Кнудсен Пол Свер Хаген Джоханъс
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!
Дали заради разпукващата се пролет или просто е дошъл