Бг киното тръгва от София, не от Русе

 Източник:bulgarianhistory.org

Дълго време в историческата литература бе наложено становището, че първата кинопрожекция в България се състои през февруари 1897 година в Русе. В последните години това твърдение бе подложено на ревизия и благодарение на задълбочените изследвания на д-р Петър Кърджилов може със сигурност да твърдим, че това се е случило 2 месеца по-рано в столицата София. Каква е историята на тази прожекция и как се развива българското кино до неговото официално начало, поставено през 1915 година с филма „Българан е галант“?

Първата публична кинопрожекция, организирана на 28 декември 1895 година в Париж от братята Огюст и Луи Люмиер скоро намира своето продължение в цяла Европа и останалия свят. На Балканите първи на новото чудо се радват румънците, където кинематографа е видян още през лятото на 1896 година. За дебюта на седмото изкуство пръв предположение изказва киноведа Александър Александров. В своята статия „Началото на киното“, публикувана през октомври 1960 година във вестник „Народна култура“, той лансира тезата за русенската прожекция, позовавайки се на местния вестник „Законност“ от 27 февруари 1897 година.

Тя се провежда в бирарията на богатия търговец Марин Чолаков на улица „Княжеска” и описанието й не би трябвало да буди съмнение:

„В града ни от десетина дни е пристигнал един цинематограф –  апарат, който изображава на платно тъй наречената “Жива фотография”. Апаратът дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени във всичката им живост и движения. Пристигналият цинематограф показва, например, един движущ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и т н.- всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна, невероятна илюзия!”

Впоследствие този факт се повтаря и в останалите изследвания по темата като публикацията на Любен Георгиев „По въпроса за първите кинопрожекции у нас“, излязла в списание „Киноизкуство“ през април 1963 година. Едва във второто десетилетие на настоящия век д-р Петър Кърджилов успява да опровергае тези твърдения с помощта на софийския печат от декември 1896 година.

Пресата в столицата на Княжество България отразява с повишен интерес гостуването на професор Мелинсон. Мистериозният чужденец, който в различните издания се изписва още като Мелингсон или Мелензон, е описан като „професор по физика”, „всемирно-известния професор”, „хипнотизьор”, „знаменития хипнотизатор” и това е единствената информация, с която тогавашните журналисти разполагат.
Съобщение във вестник „Мир“ за прожекцията в хотел „България“.

Идването му предизвиква истински фурор, тъй като през октомври той вече е изнесъл свои спиритични и хипнотизаторски сеанси в „Славянска беседа“, театър „Зора“ и кафене „България“.  Така на 8 декември вестник „Народни права“ публикува следното съобщение: