Бг киното тръгва от София, не от Русе

„Г-н Мелинсон, известен на столичната публика по своите сеанси върху хипнотизма, в салона на хотел „Македония“ показва на любопитните едно ново изобретение на Едисона. Известно е, че фигурите на магическия фенер стоят неподвижни. Едисон е направил да се движат и меняват фигурите… Има още: играющи деца, паришкия семеен живот, един англичанин пуши тютюн, дим върви из лулата, налива бира в чашата си, най после един живописец бързо рисува английската царица, покланя се пред вас и излиза. Сичко се състои в това: магическия фенер е същия; вместо газ или свещ, свети електричество; вместо неподвижна фигура на стъкло, тук минават пред увеличителното стъкло стотини картини с такъва бързина, щото човек мисли че нещо магическо става пред него… Любопитните могат да видат това изобретение на Едисона секи ден от 4 до 10 часа вечер, и да се почудят малко на човешкия ум, за когото види се, няма нищо невъзможно.”
Варненското пристанище в края на XIX век.

Според д-р Кърджилов е твърде вероятно чужденецът да е започнал с прожекциите още ден-два преди това, но точната дата на първата от тях е трудно да се установи. За сметка на това налице е тази, за която има входна такса. Тя е проведена в кафене „България“, стопанисвано от Стефан Петров, на 11 декември 1896 година. От дописката на вестник „Мир“ става ясно, че срещу 2 лева зрителите ще могат да видят „голямо представление в 4 действия. Програмата е: Хипнотизирание; непостижими сеанси по спиритизма; вокален концерт от Госпожици Мелинсонови, а в заключение на представлението – киноматограф или жива фотография“.

Редом с първата прожекция, изследователят се натъква и на данни за първите заснети кадри на българска територия. В споменатата прожекция се показват изображения на пристанището във Варна, направени през лятото на 1896 година:

„Пристанището на Варна се вижда цялото; след това пристига един параход и започва да излиза публиката из него в такъво множество, щото струва ви се, че цял мравуняк извира: цилиндраши, турци, дами, коя от коя по хубавици, деца, изобщо секакви екземпляри. След това, дохождат любопитни да гледат парахода.“

До този момент се смяташе, че англичанинът Чарлс Райдър Нобел пръв снима на българска територия през октомври 1903 година. Той пристига, за да отрази Илинденско-преображенското въстание, но закъснява и е принуден да инсценира няколко сцени около Рилския манастир. По думите на д-р Кърджилов хрониката от Варна вероятно е първата на Балканите, което показва, че дори и преди появата на Васил Гендов историята на българското кино крие своите тайни.