Самаранч направил Батето мултимилионер

Един от хората, който най-много скърби за Хуан Антонио Самаранч, определено е бившият шеф на БОК и член на МОК Иван Славков. Батето изживя ЗЛАТНИ ГОДИНИ, докато олимпийското сърце на Самаранч биеше. Бохем номер 1 у нас през седмица гостуваше в именията на маркиза, който е считан за една от най-корумпираните личности в спорта. Славков бе един от лакеите, които помогнаха на испанеца да изгради империя от МОК.
Епохата Самаранч започна в Москва на 16 юли 1980 г. Точно 21 години по-късно, пак там, испанецът отстъпи доброволно поста. През 1980-а той пребори конкуренцията на Джеймс Уоръл (Кан), Вили Дауме (ГДР) и Марк Ходлер (Швейц) и спечели битката за мястото на ирландеца Майкъл Морис.

Самаранч е баща на модерния олимпизъм.

С много ловки движения и сделки, повечето от които бяха скрити, испанецът успя да създаде нова индустрия от игрите. В периода на управлението на Самаранч, Славков бе бръкнал до лакти в кацата с меда. От всяка сделка приближените до маркиза взимали процент, който не бил никак малък, твърдят осведомени. Говори се, че по този начин всеки един от тях е натрупал по няколко милиона в швейцарски банки.
В контекста за популяризиране на спорта, на 23 юни 1993 г. Самаранч основава Олимпийския музей в Лозана и изпълни мечтата на възродителя на олимпийското движение барон Пиер дьо Кубертен, което му носи допълнителен дивидент.
Наред бе следващото препятствие - допингът. Мегаскандалът гръмна още в Сеул`88, когато рекордьорът на 100 м Бен Джонсън (Кан) даде положителен тест и златният му медал бе отнет. Последва аферата с българските щангисти. Тогава дойде моментът на Батето. Славков използва приятелството си със Самаранч и извади атлетите ни без свирепи последствия.
На 10 ноември 1999 г. с $25 млн. на МОК бе създадена Световната антидопингова агенция, в която на равни начала си сътрудничат правителства и спортни организации.
Но 8 месеца по-рано гръмна най-големият скандал в олимпийското движение, след който мнозина побързаха да отпишат Самаранч. Разкритията на швейцареца Марк Ходлер доведоха до разплитане на цяла мрежа от корумпирани членове на МОК, взимали подкупи от оргкомитета на зимните игри в Солт Лейк Сити 2002, за да гласуват за града при избора на домакин. Но Самаранч не подаде оставка, а се зае безмилостно да чисти имиджа на МОК. Общо 10 членове бяха изключени или принудени да напуснат - случай без прецедент. И с това не се свърши, а на 110-ата сесия бяха приети 50 мерки за реформиране на системата, сред които: кооптиране на 15 активни спортисти; въвеждане на възрастова граница от 70 г. за членовете на МОК; лимит за президентския мандат от 8 г. с възможност за преизбиране само веднъж, и то за 4 г.; забрана за посещенията на членове на МОК в градове-кандидати за домакинство; регулярно преизбиране на членовете на МОК (преди те бяха пожизнени).
Последната олимпиада на Самаранч като президент - в Сидни 2000. Така той изгради от МОК мощна финансова империя, въртяща милиарди долари и законодателстваща в областта на тв и рекламните права. Сaмо за периода 1997-2000 г. МОК имаше приходи от $3.5 млрд. от продажба на тези права. А в наши дни тази сума е близо три пъти по-голяма.