Конституционният съд „отмени“ две разпоредби в ЗУТ – ограничават правото на собственост

Конституционният съд (КС) „отмени“ две разпоредби от Закона за устройство на територията (ЗУТ), за които още преди приемането им бяха отправени множество предупреждения, включително и от президента Румен Радев, че погазват правото на собственост. Нещо повече – те превръщат хората, които искат да строят в имота си, в заложници на общините, предаде news.lex.bg.

Става дума за чл. 148, ал. 16 и чл. 178, ал. 3, т. 5 от ЗУТ.

Решението е взето с 8 на 3 гласа, като съдиите Красимир Влахов, Гроздан Илиев и Анастас Анастасов са го подписали с особено мнение. Докладчик по делото е Надежда Джелепова.

То е последното, което КС взема в настоящия си състав. На 15 ноември 2021 г. предстои да го напуснат трима съдии – председателят проф. Борис Велчев, Анастас Анастасов и Георги Ангелов. На тяхно място ще встъпят в длъжност двама нови конституционни съдии – назначеният от президента проф. Янаки Стоилов и избраната днес от върховните съдии Соня Янкулова. Едното място ще остане вакантно до конституирането на Народно събрание.

Двата текста от ЗУТ бяха оспорени в Конституционния съд от омбудсмана Диана Ковачева, а искането ѝ беше подкрепено от двете върховни съдилища.

Първата обявена днес за противоконституционна разпоредба от ЗУТ – чл. 148, ал. 16, въведе ново изискване, за да бъде издадено разрешение за строеж – да има приложен подробен устройствен план (ПУП) за улицата, на която ще се изгражда нов обект. Какво означава да има приложен ПУП за регулацията определя §22 от заключителните разпоредби на ЗУТ и той предвижда, че такъв е налице, ако на собствениците на имоти, които са предвидени за улици, са платени обезщетенията за отчуждаването им или поне са сключени окончателни договори за прехвърлянето.

Т.е. общината вече трябва да е собственик на всички части от парцели, които са предвидени за изграждането на улица и едва когато това е факт, човек ще може да получи разрешение за строеж в собствения му имот.

Тази практика, без още да е регламентирана в ЗУТ, започна да се прилага в София. Столичната община от пет години не издава разрешения за строеж, ако не е приключила процедурата по отчуждаване и улицата не ѝ е дарена.

В решението си КС напомня, че срокът за започване на отчуждителните процедури за имотите, определени по подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура, е 10 години от влизането в сила на подробния устройствен план. И подчертава: „Прилагането на уличната регулация е изцяло задължение на общината, като срещу бездействието ѝ собствениците на засегнатите имоти не могат да предприемат никакви мерки, нито пък могат да извършат самостоятелно действия за прилагането на тази регулация, доколкото никъде в закона не е предвидена възможност за частноправните субекти да прилагат плановете за регулация“.

КС коментира целта, с която законодателят въведе новото условия за получаване на разрешение за строеж в чл. 148, ал. 16 ЗУТ (както е посочена в мотивите към законопроекта) – към момента на издаване на разрешението за строеж да бъде обезпечена възможността за изграждане на техническата инфраструктура, която ще обслужва обекта на строителството.

„С урегулирането на поземлените имоти за собствениците им възниква правото да реализират предвидените с ПУП строежи, а органите на общината, които са одобрили плана, имат задължението да осигурят осъществяването на това право. С въвеждането на новото изискване на чл. 148, ал. 16 ЗУТ на практика се осигурява неограничено във времето отлагане на изпълнението на това публично задължение на общините“, се посочва в решението.

А мнозинството в КС заключва: „Изискването за приложен по отношение на регулацията подробен устройствен план не е подходящо средство за постигане на посочената цел. Това е така, защото засяга и ограничава несъразмерно правото на собственост по чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията, без да създава никакви задължения за общината“.

Конституционните съдии изтъкват, че осигуряването на обществения интерес, какъвто безспорно е налице при предвиждането и изграждането на уличната инфраструктура, трябва да се осъществи чрез такива средства, които да не засягат прекомерно правото на собственост.

„С приемането на разпоредбата на чл. 148, ал. 16 ЗУТ, по силата на която се постановява отказ да се издаде разрешение за строеж в случай на неприложена улична регулация, преследваната от законодателя цел не може да бъде постигната. Това е така, защото с атакуваната разпоредба се ограничават единствено правата на собствениците и на носителите на правото на строеж, без да е предвидено насрещно задължение за общините да отстранят в определен срок и при определени условия пречката за разрешаване на строителството – прилагането на уличната регулация“, заявяват те.

И обясняват, че на практика е налице безсрочна строителна забрана, която не стимулира по никакъв начин общините да предприемат действия по прилагането на уличната регулация, доколкото не са предвидени условия, ред, срокове и санкции, обезпечаващи прилагането ѝ от органите на местното самоуправление.

„Със забраната законодателно е установена възможност за главния архитект на общината да отказва издаването на разрешение за строеж за неопределено време, с което на практика се санкционират единствено възложителите на строежите, чието право на собственост неоснователно се ограничава, без за това да е предвидено обезщетение“, пише КС.

С другата отменена днес разпоредба беше регламентирана забрана за въвеждане в експлоатация на строежите, която преди това важеше само в курортите и ваканционните селища, но беше разпростряна върху всички обекти в цялата страна. В чл. 178, ал. 3, т. 5 ЗУТ беше предвидено, че строежите не се въвеждат в експлоатация, ако „не са изпълнени мероприятията по изграждане на улици, пътища или алеи, свързващи обекта с уличната или пътната мрежа и осигуряващи нормален достъп до съответния поземлен/урегулиран поземлен имот“. Тази забрана е свързана с ограничението в чл. 148, ал. 16 ЗУТ и цели след като при издаване на разрешението за строеж бъде осигурено прилагането на уличната регулация, при завършването на строежа предвидените с нея мероприятия да бъдат фактически проведени.

Особеното мнение: Приоритет има правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда

С решението си днес КС отстъпва от собствената си практика, като е дал приоритет на едно собственическо правомощие пред необходимостта да се защити общата за всички конституционна ценност – правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда. Това заявяват съдиите Красимир Влахов, Гроздан Илиев и Анастас Анастасов в особеното си мнение.

„В контекста на глобалната необходимост да се съхрани природата не само като самостойна ценност, но и като „фундамент на живота“ и гаранция за „правата на бъдещото поколение“, конституционното правосъдие следва да балансира защитата на закрепените в Основния закон ценности така, че да не позволи абсолютизирането на индивидуалните собственически права да се превърне в пречка за ефективна защита на общия интерес на хората да имат чиста и здравословна среда на живот, който интерес по естеството си включва и интереса на титулярите на засегнатите права“, изтъкват те.

В особеното си мнение те многократно се позовават на постановеното преди по-малко от месец от КС решение, с което той, стъпвайки на задължението на държавата за опазване на околната среда и поддържането на живата природа, остави необжалваемостта на заповедите за обявяване на защитени зони (повече виж тук).

Тримата не оспорват, че чл. 148, ал. 16 ЗУТ ограничава правото на собственост, но подчертават, че това трябва да се прецени с оглед на целта, която постига тази разпоредба. И заявяват, че тя има за ефект да обезпечи на гражданите не само нормални за съвременния стандарт на живот условия, но и здравословна околна среда. „Нека си зададем въпроса: какъв ще е практическият резултат от обявяване на разпоредбата на чл. 148, ал. 16 ЗУТ за противоконституционна? Очевидно – възможността собствениците да строят не само без улица, но и без изградена техническа инфраструктура и най-вече канализация, при което канализационните води и битовите отпадъци ще се депонират в ями или ще се отвеждат в реки и дерета с ясно предвидимите последици от това за чистотата на почви, води и въздух. Изграждането на сгради без юридически гаранции, че ще бъдат свързани с уличната или пътна мрежа (защото изискването да е приложена уличната регулация е тъкмо такава гаранция), на практика може да доведе до това, след застрояването отредените за улица терени, които са останали частна собственост, да бъдат заградени от техните собственици (а тяхното право на собственост също е защитено от Конституцията) и по този начин сградите да бъдат лишени от достъп до улица, каквато практика е налице и примерите за това у нас са многобройни“, се изтъква в особеното мнение.

В него се сочи, че законът предвижда срок, в който да започнат отчуждителните процедури за изграждане на улиците и на техническата инфраструктура и собствениците, засегнати от бездействието на общините могат да заведат дела по ЗОДОВ.

„Как обаче ще бъде защитено конституционното право на всички останали граждани на здравословна и благоприятна околна среда (чл. 15 от Конституцията), когато в резултат на извършеното строителство без улица и техническа инфраструктура бъдат принудени да понасят не само битови неудобства, но и замърсяване на жизненото им пространство?“, питат тримата конституционни съдии.

Влахов, Илиев и Анастасов застъпват тезата, че чл. 148, ал. 16 ЗУТ предвижда един минимум, който да обезпечи правото на гражданите на здравословна и безопасна околна среда в процеса на застрояване на градовете. И изтъкват, че законът не изисква, за да се издаде разрешение за