КС „отмени“ разпоредби в НК и ЗДвП, погазващи правото на собственост

Конституционният съд (КС) единодушно „отмени“ разпоредби в Наказателния кодекс (НК) и в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), които погазват неприкосновеността на частната собственост, съобщава news.lex.bg.

Всички те бяха атакувани в КС от омбудсмана Диана Ковачева.

Обявените за противоконституционни разпоредби от НК са четири.

Първата е на чл. 234г, ал. 3 от НК, която гласи: „В случаите по ал. 1 и 2 моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а когато липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност“.

Другата е чл. 242, ал. 8 от НК, която гласи: „Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението.“

Третата отменена разпоредба е чл. 280, ал. 4 от НК: „В случаите на ал. 2, точка 4 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако то е принадлежало на дееца или му е предоставено доброволно.“

Четвъртата е чл. 281, ал. 3 от НК, която предвижда: „В случаите по ал. 2, т. 1 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако то е принадлежало на дееца или му е предоставено доброволно“.

До делото в КС се стигна, след като на 14 януари 2021 г. съдът в Люксембург заяви, че чл. 242, ал. 8 НК, противоречи на правото на ЕС. Както „Лекс“ писа, още през 2015 г. тя беше критикувана от Европейския съд по правата на човека (виж решението по делото Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. срещу България тук), а след 6 години директно беше обявена за противоречаща на правото на ЕС. От това обаче не последва никаква реакция на парламента – нито по отношение на чл. 242, ал. 8 НК, нито на подобни разпоредби в НК, с които се отнема имущество от трето лице, за което не е доказана съпричастност към престъпление.

Днес КС единодушно ги обяви за противоконституционни. Докладчик по делото е Таня Райковска.

„Общото между четирите частично атакувани разпоредби е, че всички те предвиждат принудително отнемане  в полза на държавата на определени категории движими вещи, които са послужили за извършването на престъпление и чийто собственик е лице извън кръга на осъдените за съответното деяние. В нито една от разпоредбите не е предвидена възможност за преценка от страна на съда дали да постанови отнемането, като съобрази други обстоятелства, които биха били от значение за неотнемане на вещта“, обясняват конституционните съди в решението си.

И подчертават, че собственикът на подлежащата на отнемане в полза на държавата вещ не разполага с процесуална възможност да се противопостави на конфискацията. „Обстоятелството, че собственикът на вещта доброволно е отстъпил нейното ползване на друго лице, не може да обоснове презумпцията, че той е знаел или е предполагал, че другото лице ще извърши престъпление по чл. 280 или чл. 281 от НК. Още повече, че умисълът за извършването на престъплението може да бъде формиран у дееца в един значително по-късен момент, когато известен период от време той вече е ползвал предоставената му доброволно вещ“, се посочва в решението.

КС констатира, че атакуваните пред него разпоредби в НК, въвеждат препятстват упражняването на определени видове търговски дейности като отдаване по занятие на коли под наем, спедиторска дейност със собствени превозни средства, учредяване на право на ползване върху превозни средства, заем за послужване и други, доколкото собствениците на вещите са застрашени да понесат значителни имуществени последици при евентуално отнемане на превозните средства, поради престъпно поведение на конкретния ползвател или държател на вещта.

    На собствениците на вещите необосновано се прехвърлят задължения на държавата за борба с престъпността

като от тях се изисква да упражняват непосредствен контрол върху държателите или ползвателите на вещите и да изпълняват характерни за държавата чрез специализираните ѝ органи превантивни действия за ограничаването на отделни видове престъпни посегателства“, се обяснява в решението.

В него за пореден път КС напомня на законодателя да търси справедливият баланс между преследваната от закона легитимна цел – в случая борбата с определен вид престъпления и обхвата и