Конституционният съд да отмени приетите от НС промени в Конституцията: ВМРО

Приетите днес от парламента промени в Конституцията на Република България, които позволяват лице с двойно гражданство да бъде избирано за народен представител, са заплаха за националната сигурност на страната. Затова ВМРО изпрати предложение до всички субекти, които са компетентни да сезират Конституционния съд, в което се излагат съображенията за противоконституционност на приетите текстове на Закона за изменение и допълнение на КРБ.

Шеста поправка на най-висшия юридически акт в Република България съдържа текстове, които са противоконституционни, пише в предложението на евродепутата и съпредседател на ВМРО Ангел Джамбазки, отправено до президента, главния прокурор, Върховния административен съд и Върховния касационен съд.

Допускането до най-висшите етажи на властта на лица с чуждо гражданство би застрашило националния суверенитет поради липсата на правен механизъм за засвидетелстване на своята лоялност към българската държава, пише Джамбазки.

Освен това с приетата нова промяна на чл. 110 от Конституцията, която касае членове на Министерски съвет, се въведе изключение от изискването за 18-месечна уседналост, която бе приета в чл. 65, ал. 1 от КРБ за кандидатите за народни представители. Съобразно утвърдения конституционен принцип в Република България, а именно че народните представители и министрите следва да отговарят на едни и същи условия, уседналост следва да бъде въведена и за всички членове на Министерски съвет. Но подобен текст не бе приет и е налице колизия между двете разпоредби и една от тях следва да бъде отменена като противоконституционна, се казва още в писмото на евродепутата от ВМРО.


Текст на предложението, изпратено до президента, главния прокурор, ВАС и ВКС:

Както е общоизвестно, на свое заседание народните представители от Четиридесет и деветото Народно събрание приеха в хипотезата на чл. 155, ал. 2 от КРБ  Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.

Смятам, че така гласуваната Шеста поправка на най-висшия юридически акт в Република България съдържа текстове, които са противоконституционни. Те нарушават основните принципи и постановки в обществения договор, около които са се обединили всички членове на обществото посредством техните изразители в Седмото велико народно събрание.

Основният текст, на който ще обърна внимание и който е основната причина да депозирам настоящото предложение, е във връзка с промяната на изискванията за упражняване на пасивното избирателно право.

Гласувано бе разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от Конституцията, да придобие следния вид: „За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода. За народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната.“

С така приетата промяна отпадна изискването кандидати за народни представители и лица, които заемат министерски постове, да имат само и единствено българско гражданство. С това свое действие народните представители, приели този текст, погазват един утвърден конституционен принцип в правния мир на Република България, а именно заемащите висши нормотворчески и изпълнителни функции лица да имат само и единствено българско гражданство.

Видно от мотивите на част от вносителите, същите обосновават гореописаната промяна като инструмент за овластяване на българската диаспора. Проблемът с липсата на политики от страна на българската държава, които да обвързват и под някаква форма да приобщават българската диаспора е известен. Политиката за приобщаване на българите, живеещи извън страната, обаче се постига с множество постъпателни действия и приемането на редица благоприятстващи нормативни текстове, а не посредством приемане на промени в основния закон, засягайки основополагащи правни принципи в Изборния процес на Република България.

Проблематичният акцент в приетия текст, който удобно се избягва от мотивите на вносителите, не засяга голямата българска диаспора. Той засяга друг доста по-основополагащ проблем, а именно този с допускането до най-висшите етажи на властта на лица, които са придобили българско гражданство по натурализация, а имат корени от други трети страни. Едно лице, което е родено в чужда държава, има обвързаност с нея и нейните органи, упражнявало е до този момент политическите си права там, в един последващ момент може да се кандидатира и да стане народен представител или министър и да стигне до най-висшите нива на нормотворческата и изпълнителна дейност в Република България. То би застрашило в известна степен националния суверенитет поради липсата на правен механизъм за засвидетелстване на своята лоялност към българската държава (например полагане на клетва при придобиване на гражданството – механизъм, който е разпространен в голяма част от европейските държави). Именно водени от горните мотиви, приелото конституцията ВНС е утвърдило като конституционен принцип условието за наличие само и  единствено на българско гражданство, тъй като той  защитава в най-висша степен националния интерес на една държава, която иска да опази органите, които са овластени с най-много държавна власт от чужда намеса. Подобен текст се съдържа и в други европейски конституции и същият не нарушава каквито и да било международни актове, по които Република България е страна.

Вторият аспект от така приетата разпоредба, който остава изцяло неизяснен и необоснован, а по съществото си противоконституционен е въведеното условие за уседналост на бъдещите кандидати за народни представители. Срокът, който е приет в Закона за изменение и допълнение, е 18 месеца. С години едно лице живее в друга държава, обвързано е институционално с нея, центърът на жизнените му интереси е там. Изведнъж, за толкова кратък период от време, народните представители презюмират, че то ще бъде достатъчно запознато с особеностите на държавното управление и устройство, основните институции и техните функции и ще бъде компетентно да гласува закони или да управлява ресор на изпълнителната власт. Това дори да е валидно до някаква степен за лицата, които са българи по рождение, то се явява изцяло неприложимо спрямо българите по натурализация. 18-месечният срок е твърде кратък и недостатъчен, за да може да се въведе една оборима презумпция, че съответното лице би било компетентно да извършва толкова отговорни функции, каквито са нормотворческите и изпълнителните. С въвеждането на толкова кратък срок народните представители застрашават устоите на държавното управление и нормалното функциониране на държавния апарат. В други европейски и световни демократични държави подобен срок за уседналост е налице, но той е значително завишен като същият се среща в разновидности от 7 до 9 години. Това е достатъчно дълъг период от време, който би бил достатъчен, за да се въведе нормативно една презумпция за институционалната компетентност и подготвеност на едно лице, което желае да се възползва от пасивното си избирателно право и да се кандидатира за народен представител. Проблемът с 18-месечната уседналост се съдържа не само в неговата продължителност. В хипотезата на предстоящото ни приемане в зоната за свободно движение – Шенген, абсолютно невъзможно ще бъде да се докаже безспорно, че едно лице, живеещо на територията на ЕС, отговаря на това условие на уседналост.

На последно място, противоконституционно се явява и въвеждането на различни изисквания за заемането на длъжност като народен представител и министър. Съобразно чл. 110 от Конституцията на Република България, „Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители.“ С приетата нова промяна на чл. 110 от КРБ, се въведе изключение от изискването за 18-месечна уседналост, която бе приета в чл. 65, ал. 1 от КРБ за кандидатите за народни представители. Съобразно утвърдения конституционен принцип в Република България, а именно че народните представители и министрите следва да отговарят на едни и същи условия, уседналост следва да бъде въведена и за всички членове на Министерски съвет. Подобен текст не бе приет, предвид което считам че е налице колизия между двете разпоредби и една от тях следва да бъде отменена като противоконституционна.

С оглед всичко изложено по-горе, моля да използвате настоящото предложение като законен повод и с оглед даденото Ви от Конституцията на Република България правомощие, уредено в чл. 150, ал. 1, пр. 6, да сезирате Конституционния съд поради противоконституционност на част от текстовете на приетия Закон за изменение и допълнение на КРБ.