Как се прави ябълково пюре: снимката, която накара времето да спре

Експлодираща с енергия, но напълно неподвижна, снимката на Харолд "Док" Еджъртън от 1964 г. на 30-калибров куршум, разкъсващ ябълка, показва в завладяващи детайли иначе невидимия момент. Сцената придобива спокойна, скулптурна красота, когато разпадащата се кожа на ябълката се разпуква на тъмносин фон.

Картината се възприема като произведение на изкуството. По-важното за неговия създател обаче е, че то е и постижение на електротехниката. Дългогодишният професор от Масачузетския технологичен институт (MIT) я използва, за да илюстрира лекция с известното заглавие "Как се прави ябълково пюре", в която обяснява новаторската технология за светкавици, която му помага да направи снимката.

Еджъртън, който умира през 1990 г. на 86-годишна възраст, е смятан за бащата на високоскоростната фотография. Скоростта на затвора на фотоапарата е твърде ниска, за да се заснеме куршум, летящ със скорост 853,4 метра в секунда, но неговите стробоскопични светкавици - предшественик на съвременните стробоскопични лампи - създават толкова кратки светлинни импулси, че при добре подбрана снимка, направена в иначе тъмна стая, времето сякаш е спряло. Резултатите бяха хипнотизиращи и често пъти объркващи.

"Шегувахме се, че снимката отнема една трета от микросекундата (една милионна част от секундата), а почистването - цяла сутрин", спомня си бившият му студент и асистент Джей Ким Вандивър във видеоразговор от Масачузетс.

 Докато първите оператори на фотоапарати са експериментирали с пиротехнически "светкавици на прах", които комбинират метални горива и окислители, за да предизвикат кратка и ярка химическа реакция, роденият в Небраска Еджъртън създава светкавица, която е много по-кратка и по-лесна за контролиране. Пробивът му е по-скоро въпрос на физика, отколкото на химия: след като пристига в Масачузетския технологичен институт през 20-те години на миналия век, той разработва флаштуба, пълна с ксенонов газ, който, подложен на високо напрежение, предизвиква прескачане на електричество между два електрода за част от секундата.

До момента, в който задейства затвора за известната си снимка на ябълка, Еджъртън е разработил микросветкавица, която използва обикновен въздух, а не ксенон. Освен това той е създал известни изображения, които се ползват от десетилетия: колибрита в полет, стикове за голф, удрящи топки, и дори взривове на ядрени бомби.

(По време на Втората световна война Еджъртън разработва специална "рапатронна" или бърза електронна камера за Комисията по атомна енергия, която може да контролира количеството светлина, влизащо в камерата по време на експлозиите. )
"Напалмовото момиче" на 50 години: историята на определящата снимка от

Виетнамската война

И все пак именно снимките му с куршуми от 60-те години на миналия век се оказват едни от най-запомнящите се. Според Вандивър, който все още работи в Масачузетския технологичен институт (MIT) като професор по машинно инженерство, предизвикателството не е било да се създаде светкавица, а да се задейства фотоапаратът в точния момент. Човешките реакции са твърде бавни, за да се направи снимка ръчно, затова Еджъртън използва звука на самия куршум като спусък.

"Щеше да има микрофон извън картината, точно долу", каза Вандивър. "Така че, когато ударната вълна от куршума удари микрофона, микрофонът задейства светкавицата и след това вие затваряте затвора. "

Създаване на икона

През годините Еджъртън и неговите ученици използват пушка за предмети, сред които банани, балони и карти за игра. Според Вандивър причината, поради която ябълката - заедно с изображение на пръскаща се капка мляко от 1957 г. - се превръща в една от определящите фотографии на Еджъртън, отчасти е нейната простота. "Тя привлича въображението ви. . . и веднага разбирате какво представлява", казва той.

Друга от известните снимки на Еджъртън, направена през 1957 г. , показва приличащите на корони пръски, образувани от млечните капки. Кредит: Харолд Еджъртън/MIT; с любезното съдействие на Palm Press

Имаше и друг фактор: артистичното око на Еджъртън. Композиционната красота на снимките му ги препечатва във вестници и списания по целия свят, а над 100 негови снимки днес се съхраняват в Музея за американско изкуство "Смитсониън". Въпреки това Еджъртън отхвърля допълнителното заглавие.

"Не ме изкарвайте артист", е цитиран да казва той. "Аз съм инженер. Търся фактите, само фактите. "

Въпреки че според Вандивър "визуалните експерименти на Еджъртън, които са довели до напредък в областта на фотографията, определено имат художествено наследство", неговите изследвания са оказали голямо влияние и върху науката и индустрията.

Практическият му подход продължава да се прилага в Центъра "Еджъртън" на Масачузетския технологичен институт, който е създаден в негова чест през 1992 г. Вандивър, която е директор на центъра, казва, че всеки ученик се насърчава да си направи снимка с куршум.

"Все още преподаваме този курс, а учениците все още си измислят странни неща, които да снимат", казва той и припомня скорошни снимки на цветни тебешири и червило, разкъсани от куршуми. "Ябълките вече са скучни. "

Източник: CNN