Единственият небостъргач в Париж ще навърши 50 години, а много парижани все още го мразят

В Париж има стара шега, че от върха на кулата Монпарнас се открива най-красивата гледка във френската столица. Не заради спиращата дъха гледка към Айфеловата кула или базиликата Сакре Кьор, кацнала на върха на Монмартър, а защото това е единственото място, където не е необходимо да виждате самия небостъргач.

Откакто 59-етажната стъклена кула с цвят на шоколад е открита през 1973 г., тя е порицавана от много парижани като пагубна за силуета на "града на светлината". Тя е единственият небостъргач в Париж, издигащ се на 210 метра (689 фута), в град, известен най-вече с архитектурното си еднообразие.

Първоначалният гняв към сградата - проектирана от архитектите Жан Сбот, Еужен Бодуен, Урбан Касан и Луи дьо Хойм дьо Мариен - не беше изненадващ. В исторически план парижани почти рефлексивно се противопоставят на големите промени в облика на града си. Айфеловата кула, завършена през 1889 г., първоначално е осмивана, като някои я наричат "трагична улична лампа" и "гигантски непохватен скелет". Мнозина смятат, че прочутите стъклени пирамиди на архитекта И. М. Пей, монтирани пред Лувъра в средата на 80-те години, са твърде радикални в стилово отношение.

Макар че жителите на града в крайна сметка се примириха с тези станали вече емблематични структури, кулата Монпарнас продължава да е омразна на значителна част от хората, тъй като на 18 юни се навършват 50 години от откриването ѝ.

Променящ се град

За да се разбере защо много парижани смятат кулата Монпарнас за неуместна, трябва да се помисли защо градът изглежда така, както изглежда днес.

Градоустройственият план на Париж и неговият архитектурен стил датират предимно от средата на XIX век. По онова време градът е смятан за пренаселен, влажен и пълен с болести. В стремежа си да го превърне в символ на френското величие, Наполеон III възлага на барон Жорж-Евген Хаусман, тогава префект на Сена, да превърне столицата в оживен, модерен европейски град.

Хаусман разрушава много от тесните средновековни улици и западналите сгради в Париж, за да направи място за широки булеварди, площади, зелени паркове и нова канализационна система, които допринасят за съживяването и почистването на града.

Най-видимата част от наследството на Хаусман е архитектурният стил, носещ неговото име: жилищните сгради на Хаусман - шестетажните постройки с каменни фасади, които са повсеместно разпространени в Париж и придават на града неговата отличителна, единна естетика.

Около век по-късно Париж е изправен пред нова криза на идентичността. Въпреки че столицата остава непокътната, Втората световна война превръща голяма част от Франция в руини. Преустройството означава възможност за нова модернизация на страната, този път чрез изграждане на магистрали и нови небостъргачи, както се прави в САЩ и Обединеното кралство.

"Върху руините на военното бедствие те искаха да построят нещо съвсем ново за новото поколение", казва по телефона за CNN Виржини Пикон-Лефевр, професор по архитектура в Националното висше училище по архитектура в Париж-Белвил и експерт по следвоенната архитектурна история на столицата.

Монпарнас, квартал в южната част на Париж, е един от първите кандидати за мащабен проект за градско обновяване в града по време на икономическия му бум след Втората световна война.

Районът вече е претърпял няколко трансформации. През 20-те години на миналия век той е бил бохемско средище за писатели и художници като Салвадор Дали и Ърнест Хемингуей. Но през 50-те години на ХХ век се превръща в мизерна част на града, белязана от малки улички, порутени сгради и претъпкана железопътна гара.

Въпреки че плановете за кулата вече са били изготвени, те набират скорост след основаването на Петата френска република и завръщането на президента Шарл дьо Гол на власт през 1958 г.

Целта е да се изгради модерен квартал, предназначен за новото поколение бизнесмени с бели якички, изпълнен с офиси, нови жилищни сгради, обновена жп гара, магистрала към новото летище, изграждано на юг от Париж - и кула Монпарнас.

Първоначално перспективата за модернизиране на Париж предизвиква вълнение, особено сред архитектите, инженерите и строителните предприемачи, обяснява Пикон-Лефевр. Планирани са още високи сгради и трансформации, както и изграждането на бизнес квартал в западната част на Париж, наречен Ла Дефанс.

Но общественото мнение бързо се обръща срещу кулата, като местните жители критикуват височината ѝ в квартал с по-ниски сгради. Много от жителите се оплакват, че самотният небостъргач - най-големият в Европа при завършването му през 1973 г. - не е на място в град, в който повечето сгради са високи само шест етажа.

Въпреки тези опасения проектът продължава да се реализира. През 1969 г. президентът Жорж Помпиду одобрява проекта "Монпарнас", а година по-късно е положен първият камък на сградата.

Това е ужас", казва един от минувачите в архивни кадри, показани в неотдавнашен документален филм за кулата Монпарнас по френската телевизия. Друга жена, стояща пред почти завършената кула, я нарича "страшна".

Все пак някои жители смятат, че кулата е модерна и е знак за напредък. Сградата е привличала и своите високопоставени обитатели, сред които френските президенти Франсоа Митеран, Жак Ширак и Еманюел Макрон. И тримата са имали предизборни офиси там в някакъв момент през последния половин век.

Пикон-Лефевр обяснява, че макар кулата Монпарнас да е непопулярна, тя все пак може да се похвали с добре оборудвани офиси, красива гледка към Париж и лесен достъп до обществения транспорт.

"Беше наистина удобно да се работи там", каза тя.

Бъдещето на небостъргачите

За разлика от Айфеловата кула, обществеността не се радва на кулата Монпарнас. До голяма степен поради общественото недоволство, през 1977 г. градският съвет на Париж забранява строителството на сгради, по-високи от 37 метра (121 фута). Небостъргачите са прогонени в Ла Дефанс или други предградия до 2010 г., когато парижкото градско управление облекчава изискванията за височина, за да позволи строителството на високи офис кули в периферията на града, но все пак в неговите граници.

Това решение разпали отново обществения дебат. Критиците посочиха кулата Монпарнас като поучителен пример, тъй като много парижани все още смятат, че 50-годишният небостъргач е ужасяващ.

Един от консервативните кандидати за кмет на Париж през 2014 г. дори предложи събарянето на кулата по време на кампанията, като я нарече "градска катастрофа". (Тя загуби). Спечелилата кандидатка, настоящият кмет Ан Идалго, нарече предложението "глупост", но самата тя призна, че сградата "със сигурност не е най-красивата".

Някои обаче смятаха, че е време да се преосмисли дали високите сгради принадлежат на Париж. Известният архитект Жан Нувел заяви, че според него е време "да спрем да мислим, че Париж е град-музей".

"Париж не е завършен", казва носителят на наградата "Прицкер" пред френския вестник Le Parisien през 2008 г. "Ако вертикалните сгради могат да обогатят сърцето на столицата, защо да се лишаваме от тях?"

След продължителна тръжна процедура градската управа на Париж одобрява през 2015 г. създаването на втория небостъргач в Париж - 180-метровата (590-метрова) кула "Триъгълника" в края на югозападния 15-и район.

 Въпреки че първоначално Идалго подкрепя Триъгълната кула, нейната администрация отново забранява изграждането на небостъргачи в столицата. Ограничението за височина на сградите от 37 метра беше възстановено миналата седмица като част от мащабен план, представен за борба с изменението на климата и намаляване на въглеродните емисии в града.

Триъгълната кула се очаква да бъде завършена през 2026 г. Дали ще предизвика същия гняв като 50-годишната си предшественичка, предстои да разберем.