България – хепиленд за ДДС измамниците

Само 2-3% от докладваните от НАП измами стигат до дела

ДДС измамите са вторият най-голям източник на приходи за организираната престъпност в България след трафика на хора. Това твърди едно от най-мащабните изследвания на ДДС престъпността у нас - анализът от 2015 г. на Центъра за изследване на демокрацията "Финансиране на организираната престъпност" в периода 2008 – 2012 г.

Според доклада, публикуван през 2015 г., до 2008 г. прокуратурата не е поставяла специален акцент върху ДДС престъпленията, но след това на тях започва да се обръща особено внимание в годишните отчети за дейността на обвинението. След 2012 г. обаче следва рязък спад в броя на обвиненията и присъдите с около 70%.

През 2016 г. финансовият министър Владислав Горанов заяви, че процесът по преследване на ДДС престъпленията е сложен, защото когато се установи нарушение, данъчните предоставят информацията на икономическа полиция. "При прехвърлянето обаче често информацията някъде се къса, а това се случва при 2/3 от случаите", каза тогава Горанов.

Официалните отчети на институциите показват, че "информацията се къса" при доста повече от 2/3 от случаите. След като през 2015 г. вторият кабинет на ГЕРБ прие стратегия за повишаване на събираемостта на приходите, при първия й отчет през 2016 г. излезе скандалната статистика, че едва под 2% от разкритите и докладвани от НАП на разследващите органи случаи на данъчни измами стигат до дела.

През 2015 г. НАП е пратила 729 уведомления до разследващите за предполагаемо избягване на данъчни задължения в особено големи размери, но за същия период прокуратурата е образувала само 12 досъдебни производства. Това значи, че има дела по по-малко от 2% от подадените сигнали.

В следващия годишен отчет – за 2016 г., се вижда, че ситуацията продължава да е абсолютно същата. От страна на НАП през 2016 г. са изпратени 939 уведомления до прокуратурата, а образуваните досъдебни производства са 34, което значи, че до дела стигат едва 3.6% от сигналите на НАП. По уведомления на ДАНС са образувани 15 дела.

Къде се къса връзката?

И всички тези данни са налице въпреки създаването през април 2015 г. на Междуведомствен координационен център срещу контрабандата, който обаче е само в рамките на изпълнителната власт и обединява МВР, ДАНС, митниците, НАП и агенция "Автомобилна администрация", но не и следствието или прокуратурата.

В доклада на държавното обвинение за 2016 г. пък се съобщава, че новообразуваните производства по ДДС престъпления са 185, а общо наблюдаваните дела (включително образувани през предходни години) са 968.

През 2016 г. в съда са внесени 66 обвинителни акта със 78 подадени обвиняеми. През същата година за ДДС престъпления са осъдени 54 души, а са оправдани 3-ма, пише още в отчета на прокуратурата.

Не по-малко тревожни данни излязоха от изказване на вътрешния министър Валентин Радев по време на парламентарен контрол през февруари 2018 г. От думите му се разбра, че разследванията за ДДС измами, по които МВР работи, са все по-малко в последните години. В ГДБОП през 2012 г. е имало 24 разследвания. След това в годините броят на делата намалява. За 2015 и 2016 г. разследванията са общо 28, а за миналата година - едва 12.

Показателно е, че различните институции сочат различни причини за проблемите.

Финансовото министерство твърди, че "връзката се къса" при разследването на ДДС престъпленията, докато прокуратурата отбелязва, че е необходимо "засилване на превантивната дейност на НАП върху рискови фирми и данъчни служители за противодействие на ДДС измами". Видно е, че противоположните обяснения по въпроса къде точно "се къса" връзката са чудесно оправдание за разцвет на ДДС измамите и корупцията покрай тях.