България – хепиленд за ДДС измамниците

Огромни разкрития на хартия, малко реални постъпления

За последно преди повече от пет години, тоест през 2012 г., Сметната палата направи задълбочен одит на контролната дейност на НАП. Тогава излезе, че за три години – 2009 г., 2010 г. и 2011 г., данъчните са разкрили чрез ревизии 8 млрд. лв., от които едва 15 - 20% или 1.4 млрд. лв. са реално събрани.

По повод на тази рекапитулация човек би помислил, че НАП се е превърнала в регистратор на данъчните измами вместо в борец срещу тях, макар от агенцията да твърдяха, че подобен анализ не е точен и числото на разкритията било изкуствено завишено заради самия характер на контролната дейност. В резултат през следващите години числото на допълнително разкритите приходи от НАП чрез ревизии, което през периода на одита стигаше до 2.5 млрд. лв.-3 млрд. лв. годишно, изведнъж се сви до 1.7 млрд. - 1.8 млрд. лв., каквото е и към момента.

Данъчните твърдят, че само около ¼ от ревизиите им се оспорват, а 85% от ревизионните актове, които стигат до Върховния административен съд, се потвърждават.

В последните години не е правен нов одит на ревизионната дейност на НАП, а още по-малко цялостен одит на системата за противодействие на ДДС измамите, за да се види къде точно се къса връзката между институциите и дали изобщо има такава.

Поправки в закона вместо удари по ДДС - мафията

През последните години има подобряване на събираемостта на данъчните постъпления, включително на ДДС, но тя се дължи не толкова на удари срещу представители на ДДС мафията, по подобие на случая "Манджуков", колкото на поредица от законодателни мерки, които затегнаха част от кранчетата.

Затрудни се например прехвърлянето на фирми на безимотни и социално слаби, особено по време на данъчна ревизия. България успя да си издейства от Европейската комисия въвеждането на обратно начисляване на ДДС за зърното, което се ползваше в стотици схеми за точене на ДДС. В края на 2017 г. бе получено удължаване на разрешението, но не е ясно какво властите ще правят, когато то изтече. Въведе се специален софтуер, чрез който възложителите на обществени поръчки не могат да сключват договори с фирми, ако те имат неплатени данъци.

Създаде се звеното "Фискален контрол" в НАП, чиято цел е чрез мобилни инспекции върху рискови стоки да се пресичат данъчните измами вместо впоследствие само да бъдат регистрирани. Затегна се плащането на данъци върху стоките за лично потребление, които се купуваха на името на фирма – например скъпи автомобили за частни нужди, за които обаче се приспадаше ДДС. През 2017 г. фирмите, които декларираха огромни кешови наличности, бяха принудени да обявят реалните си постъпления, което доведе до рязък ръст на постъпленията от данък "печалба". От две години се правят и засилени кампании срещу търговците по летните и зимните курорти, а сега предстои и затягане на мерките срещу софтуера на касовите апарати, с който се крият обороти.

Всички тези мерки са похвални, но те не отменят крещящата нужда от отчетност как конкретно изпълнителната и съдебната власт се борят с данъчната мафия – колко и какви схеми са разкрити, колко дела са образувани, колко и кои са осъдените за данъчни престъпления, има ли между тях истински играчи или всички са бушони като 34-годишния Николай от Варна, има ли замесени данъчни служители и дела срещу тях и т. н. Защото събираемостта на приходите е важна, но базисната справедливост в обществото е още по-важна. Без тези отговори приказките за борба с контрабандата и корупцията не струват и пукната пара.

Източник: Медиапул