Михаил Екимджиев: КС действа като мешере, тълкува перверзно Конституцията

творците на Конституцията преди 30 години, вместо да бъдат лека-полека погребвани, защото нямаме полза от тях, ние ги възраждаме и продължаваме да ги използваме за елиминация на кадърни, способни българи и за препятстване на възможността ние да избираме такива хора за народни представители, за президенти, те да станат министри и т.н.

- Но нека да уточним - конституционните съдии, дори и да разбират, че това са остарели норми, доколко могат да се отдалечат от Конституцията, тълкувайки я?

- Разбира се, че имат право да тълкуват. Ако погледнете внимателно даже вчерашното решение, свързано с пола, има два интересни пасажа. В единия се казва, че по принцип е допустимо КС да тълкува конституционните норми в съответствие с променените обществено-политически нагласи и отношения. Специално що се отнася до понятието "пол", КС казва, че в България не са чак толкова развити и еволюирали обществено-политическите отношения, че да приемем транссексуалността, да приемем полът да се определя от други признаци освен биологичните. Но, добре, дори да се съгласим с хиляди резерви с това заключение по отношение на пола, то не може да се каже, че при драстично променените обществено-политически отношения, свързани с гражданството, КС не беше длъжен да извърши точно едно такова еволюитивно и контекстуално тълкуване. Защото през 1991 г., когато е приемана Конституцията, ние още сме в СИВ, още сме във Варшавския договор, още са в сила тогава идеологемите за загниващия вражески Запад. СССР не се е разпаднал. Ситуацията оттогава драматично се е променила. Ние сме в ЕС.

Би трябвало да споделяме европейските ценности, а с това решение КС ни отдалечава от европейските ценности. Той ни хвърля някъде в евразийските степи, където са средноазиатските султанатства, и ни връща 50 години назад в зрелия социализъм, когато понятието гражданство беше тълкувано като принадлежност на гражданина към определена държава, когато всички западни държави бяха гледани с враждебност и подозрение, и когато някой имаше двойно гражданство, той задължително трябваше да бъде агент или шпионин. Ето, това е перверзното и неадекватното в решението на КС.

- Все пак, не трябва ли първо в Конституцията да се промени, за да отговаря на новите реалности, за да упрекваме след това КС?

- КС може да тълкува. Неговата роля не е да папагалства норми, които изглеждат ясни. Неговата роля е именно защото Конституцията се променя изключително бавно, трудно и сложно, знаете необходимостта от сформиране на квалифицирано мнозинство, а през това време животът препуска около нас. Именно заради това, че невинаги Конституцията може да бъде променяна достатъчно своевременно, за да бъде адекватна на променящите се условия, ролята на един мъдър Конституционен съд е по тълкувателен път да вразуми, да адаптира някои конституционни норми към драматично променени реалности.

- А съзирате ли някакъв политически нюанс в това решение насред кампания?

- Не знам кое е по-малкото зло - дали, ако това е политически мотивирано решение, или ако е откровена глупост. И в двата случая то е лошо. Но има признаци, че КС направи възможното да злепостави чисто процедурно Кирил Петков. КС поиска от Кирил Петков да представи доказателства за канадското си гражданство, за това кога го е придобил, кога го е изгубил и т.н. Но не му даде възможност, дори чрез писмено становище, дори чрез едно елементарно изслушване, той да изрази своята теза. Той го лиши от всякаква форма на защита. В същото време КС произволно си избра шестима юристи, които да представят становища какво мислят за казуса с гражданството. Важно е да се отбчележи, че поне трима от тях преди да бъдат конституирани като участници в производството, многократно и категорично бяха изразили становища в подкрепа на искането на депутатите от ГЕРБ в подкрепа на искането за обявяване на противоконституционност на указа на президента в частта му, с която Кирил Петков е назначен.

Тоест, КС си избира трима души, за които знае вече какво ще му напишат в становищата, кани ги услужливо да представят своите становища и после мотивира решението си с тяхното становище. Много е елементарно и злепоставящо, защото в самата Конституция, чл. 56, е записано, че всеки има право на защита.

Кирил Петков не просто не беше допуснат да участва в процедурата пред КС, той не беше изслушан и не му беше дадена възможност да представи свои писмени бележки там. А само за сравнение, през 1998 г. по първото дело, свързано с царските имоти, са били поканени да участват в процедурата пред КС не само Симеон Сакскобургготски и сестра му и сестра му Мария-Луиза, но още шестима души, които дори не са български граждани, а благородници, живеещи по целия свят.

Тоест, виден е този двоен аршин, при който някакси човекът, чиято правна сфера в най-голяма степен е засегната, имам предвид Кирил Петков и това, че имплицитно в твърдението на депутатите от ГЕРБ, които искат да бъде обявен указът за противоконституционен, то това искане съдържа твърдения, че той е един непочтен човек, че е нарушил Конституцията и т.н. Е, ерго това засяга неговата публична репутация, това засяга честта му, достойнството му - това са все права, защитени от чл. 32 на българската Конституция, а именно - право на лична чест, достойнство и личен живот.

- А удря ли и реномето на президента, още повече, че и той е в предизборна кампания за втори мандат?

- Несъмнено това е една от целите. Но мен повече ме интересува казусът на Кирил Петков. Защото той беше най-злепоставен и това, ако беше един истински конституционен съд, а не институция, която действа като мешере, най-малкото, което трябваше да му бъде позволено на този човек - говоря като правозащитник, е да представи своето становище, да бъде изслушен. Това право съществува още от Древния Рим, от зараждането на правото - човек, за който се твърди, че е нарушил някаква норма, да бъде изслушан.

Нашият КС отказа това право на Кирил Петков, което, според мен, е индикация, заедно с монолитното му днешно решение, за някои недотам чистоплътни зависимости или за перверзно тълкуване на Конституцията.