ДАНС да не дава задължителни указания на адвокатите срещу прането на пари

извършването на което и да е от тях обуславя тежки и непропорционални задължения за адвокатите, като в редица случаи ги изправя пред невъзможност за спазване на всички предвидени законови изисквания, включително и за изпълнение на конституционно вменените им функции и спазване на задълженията им по ЗА.

Хаджигенов отбелязва още, че е наложително в ЗМИП да се предвидят специални изключения, които да балансират задълженията на адвокатите срещу прането на пари с тайната на клиента, която са длъжни да пазят, според ЗА. В момента такъв баланс няма поради неправилното транспониране на Директива (ЕС) 2015/849 от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Затова той предлага в чл. 4, да се добави нова ал. 2, която да гласи следното:

„Задълженията по чл. 4, т. 15 се прилагат, доколкото посочените дейности не касаят правна консултация, включена в обхвата на задължението за спазване на адвокатска тайна по смисъла на чл. 24 от Закона за адвокатурата, освен когато упражняващото юридическа дейност лице взема участие в дейностите по изпиране на пари или финансиране на тероризма, правната консултация се дава за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма или упражняващото юридическа дейност лице знае, че клиентът търси юридически съвет за целите на изпиране на пари ши финансиране на тероризма“.

И другото му предложение е в чл. 111 да се добави нова ал. 3, която да гласи: „Задълженията по ал. 1 се прилагат само, доколкото не противоречат на чл. 33 и чл. 45 от Закона за адвокатурата“. В първата алинея се казва, че предоставянето на документи, сведения, справки, извлечения, писмени и устни обяснения за целите на проверките по чл. 108, ал. 3 и 4 не може да бъде отказано или ограничено по съображения за служебна, банкова, търговска или професионална тайна или че същата представлява данъчна и осигурителна информация или защитена лична информация.

Според него тези промени са наложителни, защото иначе съществуващите разпоредби влизат в конфликт с изискванията за спазване на адвокатската тайна и гарантиране правото на защита така, както е посочено в Директивата.

Друго негово предложение е да отпадне възможността спецпрокурор да иска от Специализирания наказателен съд да налага запори и възбрани, след като ДАНС го уведоми за пране на пари (чл. 73, ал. 3 от ЗМИП).

Хаджигенов пише, че с този текст в разрез с принципа на правовата държава се изземват компетенции на гражданските съдилища за сметка на СНС, като няма обективен критерий, който да предполага нееднаквия достъп до съд на хората, освен служебното качество на субекта, направил искането, а именно дали това е прокурор или специализиран наказателен прокурор. „Производството обаче не е по реда на НПК и няма за цел разкриване на престъпление. То има изцяло охранително-превантивен характер, като следва да е налице обезпечителна нужда“, пише Хаджигенов като добавя, че производството трябва да е по реда на ГПК.

Друга промяна, която предлага, е да отпадане правомощието на ДАНС да дава задължителни указания на ВАдС по отношение на вътрешните правила срещу прането на пари в професията. За целта предлага в чл. 103 да се създаде нова ал. 10, която да гласи: „Директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „ Национална сигурност“ не може да дава задължителни указания по целесъобразност на органите на адвокатурата“.

Хаджигенов дава и алтернативен текст, а именно в ал. 10 да се запише: „Ал. 8 не се