Спасен или изигран е българинът в борбата с Ковид-19

безпрецедентни мерки за сигурност, защото температурата пристигащите през ГПП Калотина се мери на ръка, благодарение на което от пътниците са отделени 4 човека във ВМА свързани по някакъв начин с Италия.

„Това е изключителна новина, защото никъде по света такъв контрол не се прилага", подчерта тогава ръководителя на щаба.

"Само Туркменистан има по-строги мерки по сухопътните си граници от България. Там има лагери на границите, където остават подозрителните случаи", отбеляза началникът на ВМА, цитиран от bTV.

Другото му изказване от същия ден , пред същата телевизия всъщност ще изиграе съществена роля по-нататък и ще остане водещо при тази част от обществото, което и сега изпитва съмнения в съществуването на пандемията от covid-19. ( може да бъде видяно тук)

„Коронавирусът е инфекция, която по нищо не се различава от останалите остри респираторни заболявания и далеч по-опасен е грип тип Б, който в момента идва, отколкото коронавируса“. Това каза в интервю за предаването „Тази събота“ проф. Венцислав Мутафчийски, началник на ВМА и председател на оперативния щаб за ограничаване на разпространението на новия вирус на 29 февруари и повтори, че фанатично ползване на предпазни средства не е необходимо, защото тази инфекция не се различава по-нищо от останалите респираторни заболявания, ние преживяхме далеч по-опасни инфекции през 2002 ии 2012, при които смъртността е в пъти по висока.“

В интерес на истината е да се отбележат две неща. Първото е, че в края на февруари, светът, а в това число и щабът, все още знае твърде малко за новия вирус и заради краткото време на разпространение и заради недостатъчното натрупване на заболели за да се осъществи необходимото наблюдение. Факт е, обаче и че подобни категорични изказвания в национален ефир от ръководителя на НОЩ неминуемо оказва влияние на общественото мнение, мнение, за което обществото по-късно ще бъде критикувано.

И така дойде заветният 8-ми март, когато България доказа първите си 4 случая на коронавирус инфекция, неясно от къде появили се и неконтактни на никой болен. Беше ни съобщено в полунощ, на извънреден брифинг. През цялото това време ни се напомняше колко е важна личната хигиена, физическата дистанция и личната отговорност. На 13 март беше обявено извънредно положение, а два дни по-късно България чу речта на ген. Мутафчийски, в която той, воден от разочарованието си от пълните софийски улици , заяви

„… Всъщност въпросът е за физическото оцеляване на населението на Европа и света. И то в една особено чувствителна и беззащитна част на населението, каквато са възрастните хора и хората с хронични заболявания или други придружаващи заболявания. Слава Богу, децата ни са пощадени. Ние сме особено чувствителни – българите, към нашите деца. Но бих казал, че не по-малко чувствителни сме към нашите родители и към нашите баби и дядовци и всички възрастни хора…….

Предстоят ни времена на изпитания, които не са само икономически. Ще се загубят човешки животи. И то на тези, които много обичаме. Тези, които са ни дали живота. Тези, които са ни отгледали. Тези, които са треперили за нас, когато сме били малки и са ни гледали как израстваме пред очите им. Тези, които се гордеят с нашите успехи. Ние не бива да ги разочароваме с нашето безхаберие……

..Опитайте да спасите вашите възрастни родители! Опитайте да спасите вашите вашите баби и дядовци! Вашето магазинче ще оцелее, след като отмине тази буря, но да си дадем шанс да отмине с по-малко загуби. Фокусът на всичко това, което се прави, на мерките, които се взимат, е, че трябва да намалим яростта на това, което идва към нас. Да снижим кривата. Да може и здравната ни система да оцелее, да поеме всички нуждаещи се. Да не се налага да правим тежки избори кой ще умре, кой ще живее, защото нямаме апарати. Да не правим тежките избори кой ще ни лекува…..

..Осъзнавам цялата си отговорност, след като казвам това, което чухте. Знаете ли колко трудно ми беше да изляза тук? Защото знам какви въпроси ще възбуди това нещо и каква буря от емоции ще има във всеки от вас. Надявам се да съм ги предизвикал, защото по този начин вие няма да излезете утре."  Цялата реч  може да чуете тук

Към онзи момент регистрираните потвърдени случаи  на коронавирус у нас 41, направени са 200 проби, а само за няколко часа са установени 10 нови случая, за един ден заболелите са се увеличили с 30%.

 

Повечето от нас не излязоха утре. Въведоха се една след друга ограничителни мерки. Една не малка част от обществото загуби доходите си, другата се преорганизира. Банско остана под карантина, проведе се масово изследване за антитела, резултатите от което жителите така и не видяха. Последваха оставки на медицински лица, заради липса на защитни облекла, проблем, който според щаба и РЗИ не е съществувал.

Инструкциите бяха ясни, повечето мерки също. При симптоми да се обадим на личния лекар и той да вземе решение от разстояние. Лицата под домашна карантина да се следят, контактните лица да се изследват. Балонът се спука в изпълнението, социалните мрежи се напълниха от истории на хора, които не са тествани въпреки, че трябва. Една от най-запомнящите се е тази на майката и дъщерята в Благоевград, починали от COVID-19, след неколкократните им опити да бъдат тествани и лекувани. История, която ген. Мутафчийски провери лично и която според него „не се потвърди“.

Повдигнаха обвинения на  двама лекари за всяване на паника и разпространение на невярна информация, защото съвсем честно и добронамерено бяха разказали в писмо, че болницата, в която работят нито е подготвена за пациенти с коронавирус, нито има защитни облекла. Писмото им завършваше така:

„Дано осъзнаете колко далеч е реалността от вашите мечти, разбирания и надежди. Не ви казвам надежда всякаква тука оставили - с надеждата и заедно с вас сме уверени, че ще победим”.

Страх и зрелища

През цялото време ни се предлагаха последователни зрелища. По препоръка на министър председателя „ за да се види с какво разполагаме“ се направи демонстрация за транспортиране на подозрителни случаи установени при пристигане на летище София, тя трябваше и да покаже и какви са условията за пациентите.  Демонстрацията беше с единствената ни линейка за силно заразни болести като ебола, линейка, която нито някога след това е ползвана нито е било необходимо.

Разпънаха една по една полеви болници, въпреки че през цялото време повече от 30болници по рехабилитация, някои с по над 300 легла, стояха празни и затворени. Нито една от тези полеви болници не беше използвана, нито някога е било необходимо тяхното появяване.

Пред-великденският поздрав на премиера Бойко Борисов прозвуча така

 „Не съм пъдарин, говоря на хора. Като са тръгнали по провинцията, те не са избягали от мен и карантината… ще си заразят родителите, ще ги убият. След това ще ползват камерите на хладилниците си не за месо, а за съхранение на трупове. А площадките, дето се пързалят децата им, да не се окажат морги“

А той беше последван от сутрешен хорър-брифинг с ръководителите на няколко столични болници, на който ни попитаха знаем ли какво е чувалите с трупове да не достигат и други подобни неща. На нито един сутрешен брифинг, обаче не видяхме ръководител на провинциална болница, като например болницата в Кюстендил, Благоевград, Монтана или Видин.

Антитезата

Междувременно се появи антитезата на доц. Мангъров и не само. Теза, според която коронавирусът няма да изчезне докато 70% от нас не се заразят, теза, която оспорваше мерките и дипломите на Националният оперативен щаб и не на последно място, теза полу-официализирана с решението на министър–председателя за сформирането на медицинският съвет към щаба.

Доверието в НОЩ полека отслабна и заради разнопосочната информация, която се подаваше от различните експерти и заради разминаването на препоръките с тяхното изпълнение. Така или иначе дойде точката на пречупване и времето, в което икономиката ни можеше да издържи - изтече. Бюджетът  скорострелно премина от излишък  в дефицит, ЕС разпредели помощи,  Премиерът „пусна“ на доц. Мангъров и мерките изтекоха със същата скорост, с която и дойдоха. В последно време и заболяваемостта почти съвпада. Например 26ти май е почти същият като 15-ти март, когато страховито ни помолиха да си останем вкъщи.

26 Май 2020: От изследваните през изминалото денонощие 295 проби 10 са дали положителен резултат.“ Има дори 40% увеличение в сравнение с предишния ден, когато са били 6. Макар, че сме  в същата ситуация, сега епидемията с яростна сила или си отива.

Спасен или изигран е българинът в борбата с covid-19 e въпрос на лично усещане и статистика, която нямаме. Знаем, че смъртност у нас за последните месеци е по-ниска от тази по същото време миналата година, за разлика от в много европейски държави. Ако теорията на доц. Мангъров е вярна и вирусът си отива, то пак според него 70% от нас вече са го срещали, повечето без да разберат, но това противоречи на картината в Италия, Испания, САЩ, Великобрритания и дори Швеция, която сега „бере подовете“ на стадния имунитет.

Ако българинът е спасен, той е спасен благодарение на мерките, които не искаше да спазва преди да чуе онази злокобна реч или заради предварително обявената епидемия от грип Б, но в никакъв случай не благодарение на добрата организация, разпадащите се  защитните костюми от запаса и безпрецедентното ниво на сигурност сравнимо само с Туркменистан на фона на десетките болници, които молеха из социалните мрежи за очила, костюми, маски, респиратори и тн.

Факт е, че не чухме нито веднъж самокритика. Нито щабът, нито правителството, нито здравното министерство, нито някое РЗИ сгреши. Не сгрешиха във Видин, където тестваха персонала „точно когато му е времето“ и това коства не един човешки живот. Не сгрешиха и когато се оказа, че 1/3 от спешната помощ на София е изкрала COVID-19,  докато работи. Така и не разбрахме какво показа проверката  на личните лекари в Банско – докладвали ли са всички съмнителни случаи или не, нито разбрахме дали в болницата на двамата лекари, на които беше повдигната обвинение е имало всичко необходимо за посрещане на яростна епидемия. Лъжеха ли всички лекари и медицински сестри, които се записваха в списъци за дарения на защитни облекла или лъжеха тези, които казваха, че имат всичко необходимо.

Факт е и че днес при над 6 млн. доказани случаи в света, ние (ако) излизаме от епидемията, излизаме с повече въпроси, отколкото отговори. Нямаме никаква представа какъв е броя на хората прекарали вируса, нито колко са изследваните лица. Не знаем защо ни се размина, защото не изследвахме генома на вируса, не знаем кой, какъв или колко щама е имало у нас. Направили сме седем аутопсии, които не говорят нищо. Линейката за силно заразни болести си остана театър, сутрешните разговори за морги, чували с трупове и непослушни граждани – минало. Дългите самохвални  речи на министър-председателя със сигурност ще ги слушаме отново, но вече без траурен патос. Ковид-19 премина на пръсти и си отиде, въпреки великденските екскурзии, отворените черкви и многото страх или именно заради тях.