Сеч над Говедарци, по 8 камиона на ден минават през селото

не знаем къде е баланса.
4. Дори да живеем скромно и природосъобразно пак имаме нужда от материални блага (къща, мебели, книги и т.н.) – какво да изберем: дърво и камък или пластмаса, желязо, бетон и други продукти, свързани със СО2 емисии? Никой не иска да се връща в каменната ера, когато започва и масовото обезлесяване по Земята, но ако не ограничим СО2 емисиите, климатичните промени могат да ни върнат и в по-далечна ера.

Явно балансът е тънък, и решението е наука, образование, разбиране на процесите в природата, активни граждани и най-вече лесовъди, на които можем да се доверим, за да постигнат този баланс в полза и на гората и на хората. А такива все още има!
Въпросът е как да разберем дали обемът на добиваната дървесина е в рамките на поносимото за гората (т.е. дали е по-малко от прираста на гората, дали се запазва водния баланс и дали животните не намаляват) или е повече от това, което горската екосистема може да понесе?
 Чисто емоционално всички се дразним на камионите с дървесина за Гърция и Турция. Но представете си, че всеки от нас получи полагащите му се като данъкоплатец акции от собствеността върху публичните гори (държавни и общински). Дали няма да полюбопитстваме за потенциала на горите да се добива ресурс, изнася продукт и печели от тях, както и да проучим при какви условия този добив не би нарушил екологичните функции на горите, и дали си заслужава екологичната цена. Това донякъде се прави и сега, но за да съществуват такива постове явно или не се прави достатъчно или процесът не е достатъчно прозрачен и убедителен.
Въпросът е как да разберем дали обемът на добиваната дървесина е в рамките на поносимото за гората (т.е. дали е по-малко от прираста на гората, дали се запазва водния баланс и дали животните не намаляват) или е повече от това, което горската екосистема може да понесе?
    

Източник: 4vlast-bg.com