Доган: Всички се надяваме за пълен мандат на Борисов

Когато след 30-годишна история говорим за дефектиране на демократичните правила, норми и реалности, това най-малкото е тревожен сигнал в обществото.

Но няма как да си затворим очите пред очевидни и очевадни политически реалности.

Опорочаването на изборния процес се превърна в епидемия, която обхвана всички политически формации, и това рефлектира върху нормалното възпроизвеждане на демокрацията и поставя под съмнение нейната легитимност.

Обективно погледнато политическата система на обществото се връща в изходното си положение на стартиране на Прехода, когато правехме избори под надзора на външни наблюдатели, включително и от Сената на САЩ.

Нашата демокрация е представителна. Всеки кандидат за „представител” на гражданите по правило трябва да се състезава с други като него и да предложи ясна визия за обслужване на гражданите, които го избират и пред които той би трябвало да се отчита като техен представител във властовата система. Тази ”визия” постоянно трябва да се обновява, съобразно потребностите на обществото. Проблемът е, че точно това не се прави.

Липсата на визия се подменя с абстрактни политически реторики на европейски теми, което е индикация, че не се познават реалните проблеми на хората.

Изправени сме пред сериозен дефицит на реформаторски идеи, защото стремежът към властта и властовата система на обществото се превърна в самоцел за елита със силата на опиат. Подобна социално-политическа ситуация поражда умора, апатия и демотивация в обществото, а по правило политиците се превръщат в гръмоотводи на цялата натрупана негативна енергия в национален и международен мащаб.

Според мен една от основните причини за избуяването на национализмите и популизмите, както и техните спонтанни противодействия в европейски мащаб, е умората от инерцията и рутинността на демократичната система на управление.

В това състояние на социума като че ли „автоматично” се задейства защитната система на демокрацията. Впечатляващ най-нов пример за този защитен механизъм на демокрацията е *„Движението на сардините” в Италия: никому неизвестни четирима млади хора за няколко седмици изкараха над триста хиляди граждани на улицата, за да протестират ”срещу културата на омразата и разделението”, за „отговорни избори”, за „ утвърждаване на демокрацията”, „да събудят италианската политика”…