Като прелиствам различни страници с анализи и лични спомени на участници в Прехода за сетен път се убеждавам, че ретроспективното изместване е проклятието и достойнството на историята, когато е третирана с „лично участие” и от близка дистанция. Оказва се, че в някои случаи да пишеш История е равносилно, дори по-значимо, от това да правиш История.
Темата за Прехода като че ли е на път да се превърне в „историческа реалност” и формално е предметна област на изследване от анализатори и историци. Но тъкмо заради „близката дистанция” и „личното присъствие” реалността на Прехода е от хибриден тип с явно доминиране на политическото над историческото.
Затова оценките за Прехода като правило си противоречат, дори взаимно изключват. Но тази привидна обективна неопределеност на ценности, позиции и оценки за 30-годишен период от най-новата история на страната е нормален феномен в условията на демокрация.
Проблемът е, че се появи ново поколение, което възприема реалността на Прехода с изкривени оценки и позиции или като незавършен процес без котва.
Разбира се, една от важните предпоставки за това е обстоятелството, че значителна част от начинателите и потърпевшите от Прехода актуално присъстват в политическия спектър на публичното пространство.
В емблематичен смисъл това са БСП-СДС-ДПС, които са далеч от постигане на съгласие за действителните им роли в този процес.
Но фундаменталният въпрос, който виси в публичното пространство, е не толкова кой каква роля има в Прехода, а:
- Какво ни дадоха тези 30 години от началото на демократичните промени в България?
Сложен и труден въпрос, който няма еднозначен отговор.
Ако има категоричен позитивен или негативен отговор с изреждане на постиженията и „щетите“ като в имотен регистър, ще бъде погрешно, защото няма да издържи на очевидните екзистенциални реалности и на тестването на времето.
Едно е сигурно, като система на отчитане на постигнатото и изпортеното, от днешна гледна точка Преходът ни даде възможност за демократични промени, но без програмирана визия за технологията на реформите: кое, как, доколко и с каква скорост да се извършат във времето.
Вместо визия бяха внесени отвън различни модели и нормативни реалности, които имаха над 200-годишна история. А нашата социално-икономическа система и колективният субект в лицето на основните институции, и на родените от Прехода политически партии на Демокрацията, не можаха да намерят оптималната политическа мяра на взаимодействие на импортираните с наличните реалности вътре в страната. Несъвместимостта на „външното” и „вътрешното” изкривиха опциите за преобразуване на възможното в действително, създавайки мътна политическа среда, което впоследствие започна да продуцира дефектирани социално-икономически и политически реалности.
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Скрий се бе, примат недое..н. По тироида ще ги разпознаете!
45 години след класиката си Апокалипсис ...
бТВ Синема 05 май 21:00ч.
Режисьор: Ханс Петер Моланд
В ролите: Фарес Фарес Assad Николай Ли Карл Мьорк Джохан Луис Шмид Роуз Кнудсен Пол Свер Хаген Джоханъс
Блондинка опитва да постъпи на работа в полицията.
Възрастният шеф в полицията я поглежда и пита:
- Ще ви задам няколко въпроса. Колко е две по две?
- Ъъъъ, четири.
- Добре. Корен квадратен от 100?
- Ами, десет!
- Отлично. Кой е убил Ботев?
Блондинката замълчава.
- Не знам, - накрая казала тя.
- Добре, помислете и елате утре
Блондинката се обажда на приятелка. Тя я пита:
- Взеха ли те на работа?
- Не само, че ме взеха, но вече ми поръчаха и разследване на убийство!