500 млн.лв. ще доплащаме за F-16, в пакета не влизат дори транспортът и застраховката

И това е така, но както каза и премиерът Борисов, не купуваме само самолет за „ер полисинг” ”, пише aeropress-bg.com.

„Отвъд броенето на ракетите остава въпроса с орязването на броя пилоти, които трябва да преминат през обучение в САЩ. При 6 1-местни и 2 2-местни изтребителя, това прави общо 10 пилоти, а стандартът на НАТО изисква да има по 1,5 подготвени екипажа за всеки боен самолет или 15 души. Рисковете са повече от сериозни. Ако двама или трима напуснат ВВС след приключването на тренинга, България няма достатъчно летци за наличните F-16. Сходен е и въпросът с броя на инженерите и техниците.
Колко над 2,2 млрд. лева без ДДС трябва да даде България за боеготови изтребители, които могат да се използват в случай на конфликт, като по този начин се гарантира националната сигурност?
Ако приемем, че трябва да се купят още поне по 30 броя AIM-120 и AIM-9, то иде реч за около $50 - 60 млн. (приблизителната цена на един AMRAAM е около $1 млн., а на Sidewinder е малко над наполовина, но има допълнителни разходи за транспорт и обслужване на сделката). Цената на единичен малокалибрен боеприпас GBU-39 е около $50 - 60 000, сходна е и цената на по-тежките GBU-54 JDAM и GBU-49. По около $3 – 4 млн. струва единичен целеуказващ контейнер AN/AAQ-33 Sniper. Покупката на поне по 80 управляеми боеприпаса от трите типа, плюс още шест контейнера ще излезе около $40 млн. Като добавим допълнителните услуги към тези боеприпаси, плюс покупка на пускови установки LAU-129, гредови държатели и други, за довъоръжаването на изтребителите ще идат минимум $100 млн. (175 млн. лева).
Покупката на още въоръжение трябва да се направи и по друга причина – нормалният процес на подготовка и поддържане на тренираност на пилотите изисква определен брой стрелби с реално въоръжение, включително и ракети „въздух – въздух”.
Второто голямо перо е инфраструктурата в авиобаза Граф Игнатиево. Преди няколко месеца ВВС са изготвили докладна записка за разходите по експлоатацията на F-16, плюс разходите бойното дежурство да се носи от друга база поне няколко месеца. Сметката е показала 200 млн. лева, като половината сума е за специфичната за F-16 инфраструктура.
В инфраструктурната графа може да идат и разходите по преместването на МиГ-29 от Граф Игнатиево, тъй като вече неформално е било заявено от американска страна, че използването на F-16 и МиГ-29 от една и съща база е нежелателно. Но тези разходи за сега са неизвестни и няма да ги калкулираме.
В деня, в който правителството даде мандат за подписването на договорите за покупката на F-16, бе съобщено, че е имало обещание от САЩ около $60 млн. от разходите за инфраструктура да бъдат поети от американската страна. Безспорно, това би било добра новина, но източници на АЕРО в МО съобщиха, че засега въпросните обещания са без конкретика и не е ясно какво ще искат от Съединените щати в замяна. През март тази година $105 млн. бяха предложени на Словакия, но тя ги отхвърли с правни, суверенни и геополитически аргументи.
Не е за пренебрегване, че България трябва да плати сама транспортна на цялото оборудване от САЩ (с включено застраховане), прелитането на осемте самолета, както и разходите по складирането на въпросното оборудване в САЩ, защото то става собственост на България, чак в мига в който се приключи с производството му – след 5 г. Вероятно ще трябва да се плати и за оборудване за експлоатация на нашите F-16 в база за предно разполагане (само така може да се гарантира участието им на международни тренировки извън страната или поемането някога на мисията „ер полисинг” в Балтика или Исландия).
Така за дооборудването и осигуряването на експлоатацията на F-16 в България ще трябва да се дадат още около 500 млн. лева. в рамките на следващите 3 до 5 г. или реално цената на сделката (поне що се отнася до първоначалната инвестиция) ще достигне 2,7 млрд. лева без ДДС. И да, отново трябва да се припомни, че първоначалния бюджет бе 1,5 млрд. без ДДС.
Правителството претърпя сериозен провал в постигането на целите, които амо си бе поставило.
Цената на сделката е 700 млн. без ДДС (840 млн.лв.) над посоченото от Народното събрание (преразход с над 45%). Авансовото плащане от своя страна, натоварва бюджета и вероятно ще спъне сериозно другите големи програми за превъоръжаване.
Според източници на АЕРО, в проектодоговора, изпратен на България е заложено, че предаването на първите два F-16 ще стане през юли 2023 г. Останалите шест машини ще бъдат получени на две порции – едната през октомври 2023 г. и последната през януари 2024 г. Тук трябва да се отбележи, че предаване в САЩ не е равно на доставка в България и реалното пристигане на самолетите у нас ще стане на по-късна дата.
Цялостна поддръжка в България няма да има, като по-сложните системи и агрегати ще се ремонтират зад граница.
Дори когато се купува добър и способен самолет, какъвто безспорно е F-16 Block 70, се е изхождало от мотивацията, че сделката трябва да се реализира независимо от цена (пряката и преносната), като се гонят някакви други цели, които остават скрити за данъкоплатците”, завършват експертите.