52% у нас искат силна Русия, 56% да ги защити, само 38% „за” демокрацията

     Проучване на авторитетния и непартиен изследователски център Пю, базиран във Вашингтон сочи, че 52% от българите и 70% от гърците искат силна Русия да противостои на Запада. Само в Украйна процентът, подкрепящи такава теза е нисък – 22 на сто, докато в самата Русия е 85%. В католическите страни от Източна Европа проруски настроените са между 30 и 50 на сто в различните държави – като максимумът е в Чехия и Унгария, чиито власти поддържат близки отношения с Путин и минимален в Прибалтика и Полша.
56% от българите смятат, че Русия ще защити православните, ако се наложи. В Сърбия процентът е 74%, а в Армения достига 78%, което дори повече от подкрепата за подобна теза в самата Русия – 72%.

България е единствената държава, в която по-малко от половината отговорили в допитването смятат, че "тясното сътрудничество със САЩ и другите западни партньори е в интерес на страната”.

Това схващане се споделя повече от запитаните в държави с католическо мнозинство (Хърватия, Унгария, Полша и Латвия), отколкото в православните. В Русия делът на изповядващите схващането, че сътрудничеството със САЩ и Запада е в интерес на страната им, е 55%. По-голям, отколкото в България, е процентът в съседи като Сърбия (61%) и Румъния (82%).

Българите се оказват силно разделени относно ценността на демокрацията като "предпочитана пред другите форми на управление" - 38 на сто смятат, че е такава, но други 34% биха предпочели "недемократично" управление.

Толкова близки резултати между подкрепящите "демократичното" и "недемократичното" управление има само в Беларус, Украйна и Латвия, където разликата между двете групи респонденти е в порядъка на 4 до 7%.

Същевременно една трета от българите смятат, че Йосиф Сталин е изиграл "много или предимно положителна" роля в историята. Процент по-малко – 32 на сто – смятат същото за последния съветски лидер Михаил Горбачов. На Сталин се гледа по-положително само в Грузия, Русия, Армения и Молдова.